Мизофонията представлява неврологично разстройство, при което определени звуци предизвикват у човек силна емоционална реакция като гняв, тревожност или отвращение. Хората, страдащи от това състояние, могат да изпитват интензивен дискомфорт при чуването на звуци като дъвчене, преглъщане, щракане с пръсти или тракане на клавиши.

Макар причините за мизофонията все още да не са напълно ясни, изследвания показват, че при засегнатите може да се наблюдава прекомерна реакция на мозъка към определени звукови стимули. Състоянието е сравнително ново като официална диагноза и все още не е достатъчно проучено, но според специалистите, разбирането и лечението на мизофонията изискват както психологически, така и неврологичен подход.

Скорошно проучване установява, че мизофонията е по-разпространена, отколкото се е смятало досега. Изследвания разкриват, че това състояние има общи генетични връзки с тревожност, депресия и посттравматично стресово разстройство. Изследването е публикувано в сп. Frontiers in Neuroscience.

Авторите на настоящото проучване анализират генетичните данни от Консорциума за психиатрична геномика във Великобритания и откриват, че хората, които се идентифицират като страдащи от мизофония, по-често носят гени, свързани с психиатрични разстройства, както и с шум в ушите. Пациентите, които изпитват постоянен, писклив звън в ушите (шум в ушите), също са по-предразположени към психологически симптоми на депресия и тревожност.

Имало е припокриване с генетичните фактори на посттравматичното стресово разстройство, което означава, че гените, свързани с чувствителността към това разстройство, също повишават вероятността от мизофония. Тази връзка може да индикира наличието на споделена невробиологична система, засягаща и двете състояния, и предполага, че техниките за лечение на посттравматично стресово разстройство биха могли да бъдат приложени и при мизофония, казва екипът, провел проучването.

Не се твърди, че мизофонията и другите свързани състояния непременно имат общи механизми, а че някои генетични рискови фактори могат да бъдат сходни. Предишни изследвания показват, че хората с мизофония по-често интернализират страданието си.

Настоящото проучване подкрепя тази идея, като установява силни връзки с личностни черти като безпокойство, вина, самота и невротизъм.

Реакциите на задействащи звуци могат да варират от раздразнение и гняв до дистрес, който затруднява ежедневните дейности. Мизофонията се основава на чувството за вина, свързано с предизвиканото раздразнение и гняв, а не на поведенческия израз на самия гняв, който причинява страданието.

Хората с разстройство от аутистичния спектър показват по-ниска предразположеност към мизофония, което е неочаквано, предвид че хората с аутизъм имат намалена толерантност към звуци. Изследователите отбелязват, че техните резултати показват относителна независимост на мизофонията и заболяванията от аутистичния спектър в контекста на геномните вариации. Това повишава вероятността за съществуването на различни форми на мизофония, които са свързани с обуславяне на гняв или негативни емоции, свързани със специфични звуци, пише Puls.bg.

Изследователите предупреждават, че техните данни са предимно за населението от европейски произход, и не е сигурно дали същите връзки ще се появят в други групи.

Освен това, мизофонията не е диагностицирана медицински в техните проби, а е само самодокладвана, което може да изкриви резултатите. Въпреки това, изследването предлага важни насоки за бъдещи проучвания, насочени към откриване на биологичния механизъм, стоящ зад мизофонията.