30 години от черната дата, в която грънджът умря
©
И двамата оставят след себе си ярка следа в историята на рока. Кобейн е познат като глас и основен творец на групата Nirvana, а Стейли - като мощния вокал на Alice in Chains.
Със своите музика, думи, стил, отношение и неподчинение на всеобщите очаквания, Кърт Кобейн се превръща в икона. Мнозина дори го обявяват за говорител на поколението Х - титла, която той ненавижда.
Nirvana съществува само седем кратки години - от 1987 до 1994. Те обаче се оказват съвсем достатъчни, за да ги впишат сред най-великите групи на всички времена. Групата издава само три албума - Bleach (1989), Nevermind (1991) и In Utero (1993).
Текстовете на Кобейн често са изпълнени с гняв, тъга и самопорицание. Песни като Smells Like Teen Spirit, Come As You Are, Lithium, All Apologies и др. възпяват с брутална честност и сурова емоция тежки теми като изолация, злоупотреба с наркотици, ментални разстройства.
И Кърт, и Лейн идват от разбити от разводи семейства. Болката, белязала ги завинаги, може да бъде чута, прочетена и усетена във всеки техен вик.
Именно тези проблеми, които цялото поколение споделя, превръща грънджа в пристан за милиони млади хора, чувстващи се неразбрани и невписващи се в обществото.
Докато Кърт е лицето на гръндж движението, мнозина биха се съгласили, че Лейн е гласът. Наподобяващ бог, Стейли е гордият предводител на Alice in Chains от създаването й през 1987. Остава официален вокалист на групата до смъртта си през 2002, макар че години по-рано приключва музикалния си път.
И Кърт, и Лейн стават роби на хероина. Кобейн слага край на живота си на 5 април 1994 г., преди наркотикът да го направи вместо него. Остава завинаги на 27.
Стейли умира точно 8 години по-късно - на 5 април 2002, едва на 34. Откриват го чак две седмици по-късно, а високият 183 см бивш красавец вече тежал 39 кг. След смъртта на годеницата си Демри Паро през 1996, великият някога вокалист се изолира изцяло, спира да пее и да записва, предимно се друса и играе видеоигри. "Доброволно самоубийство" го наричат близките му.
Още много може да се каже и чуе за грънджа, Кърт Кобейн и Лейн Стейли. Почетете ги днес с песен и си спомнете за недоволния глас на малко дете, който чувахте в главата си като тийнейджър, а вече навярно отдавна сте заглушили. Грънджът умря, но музиката и огънят му живеят.
Евгения ТРИФОНОВА