Новата политика на отбрана на ЕС наистина е едно съвършено ново виждане или преосмисляне на позициите и мястото на Европейския съюз в нашия свят. Преименуването на плана от "Превъоръжи Европа“ на "Готовност 2о30“ някак си смекчава равнището на милитаристичност на документа, но не го променя. Това каза международният анализатор Мирослав Попов в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“.

По думите му общата европейска отбрана е подчинена на тезата, че Европа се нуждае от сила и цялото това обсъждане и приемане на проектодокументите предполага, че милитаризацията е решението. "Преходът от организация НАТО, Северноатлантически договор, към някаква глобална суперорганизация, която е подчинена на идеята за войната, е една промяна, по която европейските общества няма единомислие. Т.е. правителствата, които подкрепят една такава трансформация, поемат много голям риск. И не че ще бъдат свалени, това е най-малкото, а че ще вкарат Европа в един не най-добър коловоз.“

Според анализатора генералното стратегическо решение на човечеството през XXI век не трябва да е милитаризация и би трябвало да се проведе в Европа реален европейски дебат по темата. "По въпроса дали милитаризацията е решението на въпроса в Европа има нужда от дебат във всяка европейска страна поотделно и в целия Европейски съюз като цяло, като тук централният въпрос е срещу кого, в името на какво и с каква цел Европа трябва да се милитаризира,“ каза той и обясни, че Първата световна война избухва скоро след като тогавашните европарламенти гласуват т.нар. "военни кредити“. "Т.е. парламентите дават право на правителствата си да харчат пари за превъоръжаване. Първо се дава съгласие да се харчат парите, после войната идва от само себе си. Това е нещото, което ме притеснява.“

Ремилитаризацията на Европа няма как да получи широка обществена подкрепа, на каквато се разчита. Според Мирослав Попов ЕС има много други проблеми и посочването на Русия като най-голямата заплаха за Европа е нереалистично. По думите му са необходими преговори с Руската федерация, като се положат максимални усилия за осигуряване на специални гаранции за сигурността на прибалтийските републики.

"Два са изводите: единият е, че на някой в Брюксел им се воюва, ама много им се воюва, и вторият е по-неприятният, че не толкова им се воюва, превъоръжава им се. Или както би казал един любим български национален герой: има далавера в тези работи. Войната е едно средство за решаване на споровете, дипломацията е друго средство. То е по-ефективното, по-доброто и европейците трябва да се научат да преговарят,“ категоричен е той.

Европа показва една неадекватност в ред отношения по ключови въпроси, смята той, подкрепяйки тезата с примери за недалновидната политика на Европа по отношение на демография, с отношението й към мигрантите, най-вече на нелегалните мигранти, недостоверността по отношение на климатичните проблеми и пагубните за икономиката ефекти от Зелената сделка, както и деиндустриализацията на Източна и Югоизточна Европа до голяма степен със съдействието на неотговорно мислещи хора от Брюксел.  Затова според Мирослав Попов е необходим общоевропейски дебат, както и национални дебати и референдуми по въпроса за превъоръжаването на Европа. "Девизът да се превъоръжава Европа не е неправилен, не е абсурден, но той е неадекватен към днешното 2025 година социално-икономическото състояние на нашия континент.“