В Република Северна Македония съществените конституционни промени не се реализират, а Договорът за добросъседство и приятелство с България се прилага частично избирателно. Установиха се опити на Скопие да въздейства върху българските малцинства в съседни държави с цел да се припознаят като "македонски". Това става ясно от годишния доклад за дейността на службата “Военно разузнаване" за 2022г., публикуван на сайта на Министерския съвет.

Неконструктивната политика на властите на РСМ спрямо София намира все по-изразена подкрепа и от някои външни фактори. Продължиха опитите на северномакедонската страна за използването на определени международни организации, с цел нанасяне на имиджови щети на Република България. Тенденцията ще се запази и ще продължи да изисква бдителност от българските власти. 

Основният фактор, оказал негативно влияние върху стратегическата среда на сигурност през 2022 г., и определящ предизвикателствата за националната сигурност на Р България, беше инвазията на Русия в Украйна.

Успоредно, в регионален аспект деструктивна роля имаха индиректните опити на Москва да създаде втора зона на нестабилност в Западните Балкани, възползвайки се от съществуващите в региона проблеми и противоречия.

Активността на руските специални служби на и от територията на определени държави от Западните Балкани се повиши значително през 2022 г. в опит да се компенсират щетите, нанесени на руските легални резидентури чрез експулсирането на руски дипломати от редица държави в Европа.

Ускориха се тенденциите към нарастващо глобално противопоставяне и преформатиране на международните отношения, а политиките на национално и на международно ниво бяха концентрирани върху усилията за преодоляване на възникналите социални, икономически и енергийни предизвикателства.

През 2022 г. значително се увеличи миграционният натиск, като за разлика от предходни години не наблюдавахме традиционен зимен сезонен спад в опитите за нелегално преминаване на границата. Повишен беше и интензитетът на придвижване по морските маршрути към Европа (основно Източния и Централен средиземноморски маршрути). Лавинообразно се увеличава броят на трафикантските мрежи, голяма част от които е изградена от мигранти, успешно преминали в държавите по съответните маршрути.

Очертава се трайна тенденция към нарастване на рисковете за киберсигурността. В контекста на руската инвазия в Украйна държави от ЕС, вкл. България, бяха подложени на многократни и продължителни офанзивни кибероперации.