Всеки втори пациент иска хартиените рецепти да се запазят паралелно с електронните. Това показва проучване на "Тренд" за нагласите на българите по въпроса. Според Българския лекарски съюз пълното спиране на хартиените рецепти ще ограничи правата на пациентите, но и ще затрудни работата на специалистите в бяло.

 

Това, което ни предлагат от 1 година насам са рестрикции за пациентите и лекарите и никакъв контроли при отпускането на лекарствата от аптеките. Това заяви председателят на БЛС по придобилата широк отзвук тема с едновременното използване на хартиената и електронната рецепта и тиражираните в общественото пространство спекулации. Д-р Иван Маджаров развенча някои от митовете и спекулациите тиражирани е общественото пространство по отношение на едновременното използване на хартиената и електронната рецепта: "На първо място се твърди, че лекарите не желаят дигитализация е здравеопазването: Българският лекар работи от 1 юни насам в условията на дигитализация, а с електронни рецепти от миналата година. И цифрите го доказват: 20 млн. електронни рецепти, 5 милиона електронни направления, 10 милиона електронни прегледа, 130 хиляди електронни хоспитализации и 200 хиляди електронни направления за хоспитализации. Практически ние работим в условията на дигитализация от 1 юни насам, а в условията на дигитална рецепта от миналата година по това време", категоричен беше председателят на БЛС. Д-р Маджаров обясни, че не забраната, а доброто внедряване е важно. “Във всички европейски държави, с изключение на Естония, съществуват и двата варианта на хартиена и електронна рецепта в здравеопазването, сочат данните на проучване на БЛС," съобщи председателят на Съсловната организация. Д-р Маджаров посочи, че в страни като Дания, Норвегия, Финландия, Франция, Швеция, в които съществуват и двата варианта на рецепта, са достигнали почти 90 процента използваемост на електронните рецепти. В отговор на твърденията, че пациентите ще пострадат ако се въведе задължителна електронна рецепта д-р Маджаров цитира данни от допитване на пациентска организация по темата също категорично показва, че 84 на сто от участниците искат да остават и двете рецепти.

Проучване на Съсловната организация, пък показва, че  90% от лекарите са на мнение, че трябва да останат и двата вида рецепти – електронна и хартиена. “ 20 хиляди лекари, които са в болничната помощ, няма да имат възможност за електронни рецепти", коментира проф. Христо Шивачев, заместник-председател на БЛС. Той беше категоричен, че въвеждането изцяло на електронна рецепта в системата по- скоро би намалило качеството на проведеното лечение. “Новите методи в медицината никога не са налагани със забрана, а сами са се утвърдили като успешни", допълни още проф. Шивачев.

 “Българските пациенти следва да бъдат третирани като европейските", категоричен беше председателят на БЛС. “Показателен за ограничаването на правата на българските пациенти е фактът, че един чужденец ще може да си закупи предписаните му медикаменти с хартиена рецепта от българска аптека, докато българският пациент – не", добави д-р Маджаров.

На пресконференцията бе представено национално представително проучване, проведено от агенция "Тренд“. Резултатите от изследването препотвърждават данните от цитираните проучвания или: 58% от участвалите са "за" паралелно използване на хартиена и електронна рецепта. На въпрос дали трябва да се премахне изцяло хартиената рецепта, 21 на 100 от респондентите са отговорили положително, а едва 10% са на мнение, че трябва да останат само хартиените рецепти. Д-р Маджаров коментира и оформилото се мнение, че с електронните рецепти, ще се ограничи свръхупотребата на антибиотици. Според резултатите от проучването 44% от анкетираните съобщават, че да купували антибиотик без рецепта, а други 55 на 100 пък са чули за свой близък, че си е купил антибиотик без рецепта.

 Зам. -председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов беше категоричен, че жълтите и зелените рецепти е задължително да бъдат изписвани по електронен път. “Нелогично е електронната рецепта не е въведена по отношение на жълтите и зелени рецепти, които изискват много по-строг контрол и проследяемост, тъй като касаят медикаменти с риск от пристрастяване", изрази недоумението си д-р Маджаров.

За да се ограничи свръхупотребата на антибиотици е небходимо да се наложи контрол върху отпускането им и да не може да се изписват  ако не е отворена рецепта в аптеката. "Най-лесно е да се направи това чрез възможността за обвързване на софтуера в аптеките с НЗИС. На всички е ясно, че може да бъде проверена складовата наличност и съответно отпуснатите медикаменти. Срещу тях трябва да има издадена рецепта. Така както е софтуерно е направено невъзможно отпускането на лекарства по Здравна каса без рецепта, може да бъде направено и за антибиотиците, “, каза в заключение д-р Маджаров и допълни, че въвеждането на данните в НЗИС е работа, както на лекаря, така и на фармацевта.