Русия току-що вдигна залога за победата от войната в Украйна, и това означава, че ако Русия победи в Украйна, България и Румъния ще бъдат следващият буфер пред нейното влияние в Европа. Това каза за аудиокаста "Това е България" на "Фокус" доц. Искрен Иванов – експерт по международна сигурност и управление на конфликти.

"Ще си позволя да направя една историческа ретроспекция, за да покажа по какъв начин това беше приложено към Украйна в предишните години. Украйна много дълго време и в научната литература, и в изказванията на много политици и военни фигурираше като буферната зона, онази зона, която е един много удобен буфер между Руската федерация и между Европейския съюз, и в това число, разбира се, и НАТО, и по който буфер течеше газ, на територията на който буфер се правеха сиви сделки и т.н., и т.н., и който буфер се считаше, че е необходим, за да може Европа и Русия да съжителстват, без да се стигне до военна конфронтация между тях. Съдбата на този буфер ние видяхме каква е – в един момент просто Русия реши, че трябва да си възвърне позициите в тази част на региона, и реши да го направи през февруари 2022 г. Излишно е да казвам, че следващият буфер могат да бъда България и Румъния, защото съгласно тази концепция – в момента тя е не просто вече написана, тя е обнародвана в Руската федерация, усилено започва да се говори, че за да свърши тази война и за да има траен мир в Източна Европа, е необходим нов буферен регион, нов буфер между Русия и между НАТО, който да гарантира, че оттук нататък няма да се стигне до военна конфронтация между тях", коментира още той.

Логиката на буфера означава този буфер да бъде напълно демилитаризиран, този буфер да бъде напълно неутрален и в този смисъл влиянието на Русия и на Запада в този буфер да бъде споделено, обясни експертът.

"По същество тази руска стратегия предвижда връщането на България и Румъния в орбитата на Малтийския консенсус, споделено влияние на Русия и на Запада на територията на двете страни, с едно условие, което обаче по време на Малтийския консенсус го нямаше от руска страна, а именно – премахването на военните бази на НАТО от територията на двете страни. Сега, някой би казал, и хора като Тръмп ще го кажат: ами ако така може да свърши войната, то добре. Въпросът е обаче, че ние видяхме каква е съдбата на буферите в Украйна, нали така? Украйна също беше буфер, тя беше демилитаризирана, тя обичаше Русия, тя беше гарант за това, че ще има мир между Русия и НАТО, и виждаме какво се случва в момента. Така че ако България и Румъния се превърнат в буфер между руското и западното влияние, твърде е възможно в един момент, когато силата на Америка отслабне още малко в Европа, ние да станем следващият обект на интерес от страна на Русия. Дали това може да стане с помощта на онова, което Западът нарича "хибридни средства“, или с помощта на някакъв вид пропаганда – голяма част от тези неща предшестваха войната в Украйна, но въпросът е, че наистина буферирането на България и на Румъния извън НАТО крие пряка опасност за нашата независимост. Аз мисля, че Румъния вече еднозначно разчупи Малтийския консенсус, при нея връщане назад няма, но в България трябва още много да се работи по този въпрос и първата крачка към това е ние да увеличим военните си разходи, защото ако тази руска стратегия се реализира, това на практика означава Русия да поиска изтегляне на НАТО от България и Румъния – 2004 г.", каза доц. Искрен Иванов.

Може ли да бъде избегната буферната зона за България?

Това много зависи от диалога, който ще се води между Вашингтон и Москва, защото докато няма диалог между Вашингтон и Москва, докато те не се разберат за това как трябва да изглежда архитектурата за сигурност в Източна Европа, няма как да има мир в Източна Европа, най-малкото защото тази архитектура, тя винаги е била компромис от гледната точка на две ядрени сили, обясни специалистът.

"От Студената война насам това винаги е било така. Дори ако вземем историята на региона отпреди Студената война, винаги ще видим, че Великите сили са си "осиновявали“ държави тук, на Балканите. Същото беше и със зоните на влияние по време на Студената война, същото беше дори ако щете след 11 септември, когато ние се намирахме в една ситуация, където военно и стратегически бяхме обвързани със Запада, но културно, религиозно, енергийно ние си бяхме обвързани с Руската федерация. Та, връщайки се на вашия въпрос, ще кажа, че ако пак казвам, при положение че силата на Америка в следващото десетилетие отслабне и руската стратегия остане такава, твърде е възможно да се стигне до буфериране на България и Румъния. Но това няма как да стане без отстъпки от страна на Вашингтон, така че много зависи от това дали Вашингтон ще направи такава отстъпка. Ако от страна на Америка няма консенсус за това НАТО да се изтегли от този регион, Русия не може да направи нищо. Защото вие си спомняте – преди войната в Украйна, тогава руският президент едностранно поиска НАТО да се изтегли от България и Румъния, а Байдън му отговори с думите, че това няма как да се случи, защото Америка има свещени задължения към тези страни. Така че докато Америка държи на своето присъствие тук, в Източна Европа, на Балканите, конкретно в България и Румъния, няма как да се стигне до буфериране на двете страни. Което повдига въпроса дали една стратегическа автономия на Европейския съюз и до каква степен една стратегическа автономия на Европейския съюз би облагодетелствала България и Румъния, за да не стане така в един момент, в резултат на тази стратегическа автономия, да се постигне компромис, който нас да ни постави извън нея", коментира доц. Иванов.

Малките актьори винаги са играчка в ръцете на великите сили, затвърди тезата си той.

"Всичко зависи от компромиса, който ще бъде постигнат между Вашингтон и Москва, дали това ще бъде нов Малтийски консенсус, дали това ще бъде постигането на нов буфер, дали ще става въпрос за продължаване на това противопоставяне и под каква форма, така че основно зависи от големите. От нас зависят три неща, а именно – разчупването на Малтийския консенсус посредством следните стъпки: приемането на България в Шенгенското пространство, приемането на еврото, интегрирането ни в еврозоната и разбира се, не на последно място, това е пълноценното интегриране на България в европейското ценностно пространство. Ако тези три стъпки бъдат успешно отстоявани от българския политически елит, тогава Малтийският консенсус в България ще бъде разчупен със западен знак и по-малка е вероятността ние да бъдем буферирани. Но тук трябва да направим уточнението, че за да бъдат постигнати тези приоритети, които очертахме с вас, това изисква последователна външна политика от страна на бъдещите правителства в България, по същия начин, по който независимо от различията, които имаха, всички български правителства след 10 ноември 1989 г. постепенно ориентираха страната към Европейския съюз и НАТО. Така че много зависи от нашата външна политика, но в крайна сметка архитектурата за сигурност в региона ще се реши на масата на преговорите, защото пак казвам, историята на международните отношения сочи, че за жалост, малките държави винаги са играчка в ръцете на великите сили", каза още той.