В София си имаме много гробища, но и много "герои на прехода и преди него", които почиват там. Независимо от пристрастията, историята е една и уважението към паметта на всеки човек е библейско право.

Читател на "Фокус" ни изпрати доста смущаващи снимки от Централните софийски гробища. /виж галерията/

Там цари, меко казано-мръсотия, може би-анархия, а усещането е за занемаряване и липса на каквато и да е почит към покойниците. Не говорим за известните, за всички, намекваме.

На метри, от гроба на бащата на нашия читател, са положени останките на знакови личности от ПРЕДИ прехода – Петър Младенов, Огнян Дойнов и Андрей Луканов.

Никой не твърди, че тези личности заслужават мавзолеи, но аз твърдя, че заслужават покой във вечния си път. Уважението към мъртвите ме навява на репликата "За мъртвите или добро или нищо друго освен истината!“.

И за да отбележим кои са знаковите личности, нужно е да споменем за тях – заради късата родова памет или заради ЕГН-то на читателя.

Гробовете, чийто мир е нарушен е на трима ярки представители на времето на ръба на прехода: Огнян Дойнов, Петър Младенов и Андрей Луканов.

Петър Младенов

Остава в историята с репликата от 14 декември 1989 година – "По-добре танковете да дойдат“.

Умира на 31 май 2000 г. в резултат на дългогодишно сърдечносъдово заболяване. По разпореждане на президента Петър Стоянов е погребан с държавни почести каквито се полагат на държавен глава.

Огнян Дойнов

С подкрепата на Живков  Дойнов се превръща във водеща фигура за икономическата политика на режима.

От 1990 г. живее в Австрия, въпреки опитите на главният прокурор да го върне в България, за да бъде изправен пред съда за предоставяне на нерегламентирана финансова помощ от страна на България на развиващите се страни, не е намерен.

Умира във Виена на 13 февруари 2000 г.

Андрей Луканов

Луканов оглавява 2 правителства през 1990 г. – първото управлява страната от 8 февруари 1990 до 21 септември, а второто – от 22 септември до 20 декември, въпреки че според някои няма българско гражданство. Начинът му на управление го доведе до съда, но не беше осъден.

Андрей Луканов е застрелян на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома му на ул. "Латинка“ № 15 в София.

На пръв поглед това са "героите“, които имат малко симпатизанти в днешното съвремие, но… С добро или лошо, те са част от историята ни, а правото им на достоен вечен мир е не по-малък от този, на който и да е от нас.

Да се върнем на началото – Централните софийски гробища имат нужда от повече грижа и контрол.