"Демократична България" ще атакува Изборния кодекс в Конституционния съд
©
“Машинното гласуване е фикция, такова няма, то е отменено", заяви доц. Славов. Гласуването с машина и с хартия е неравнопоставено дори и заради това, че отрязъкът от машинния вот е 10 пъти по-малък от хартиената бюлетина. Има и противоречие между форма и съдържание - вотът с машина формално е машинен, но съдържателно не е. Нарушени са принципите на предвидимост и прозрачност на законодателството, нарушен е и принципът на обществено обсъждане, каза още Славов.
На упрека на Борислав Гуцанов от БСП, че промените отговарят на европейските ценности, доц Славов отговори: “Не е част от европейските ценности да имаме стотици хиляди недействителни бюлетини, организирани престъпни групи за печелене на гласове, частни охранители да влизат в изборните секции, а стотици хиляди гласове да бъдат контролиран вот". И призова депутатите за разумно съчетание на хартиеното и машинното гласуване, което да не унищожава машинното.
“Ще подкрепя ветото на президента върху промените в Изборния кодекс, защото то е в интерес на цялото общество", каза преди това в изказването си от парламентарната трибуна депутатът от ДБ Надежда Йорданова. И призова партиите от “хартиената коалиция" да преразгледат поведението си и да подкрепят ветото.
Йорданова заяви, че промените в Изборния кодекс нанасят огромна тройна щета - сриват доверието в изборния процес, нарушават духа и буквата на закона и са демонстрация на политическо лицемерие.
Първо, с начина на приемането на промените в кодекса с неверни аргументи, с липсващи гаранции за спазването на правилата и за постигане на честен резултат, партиите от хартиената коалиция са взривили доверието в изборния процес.
На второ място, е бил нарушен и принципът на правовата държавата, който включва принципите на законността и на правната сигурност. Защото измененията в кодекса не са в резултат на прозрачен процес - БСП, ДПС и ГЕРБ са въвели 56 параграфа между двете четения, които на практика зачеркват машинното гласуване. А то е въведено след референдум, парламентарен дебат и парламентарно решение. С което се нарушава принципът на правната сигурност.