През 2021 г. Люксембург и Ирландия отбелязват най-високо ниво на БВП на човек от населението в ЕС, съответно 177 и 121% над средното за ЕС равнище, съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ). България е държавата членка с най-нисък БВП на човек от населението с 45% под средното за ЕС равнище.

Относителни обеми на БВП на човек от населението

При международни сравнения на данните от националните сметки (като БВП на човек от населението) е желателно данните не само да се изразяват в обща валута, но и да се коригират за разликите в нивата на цените. Неспазването на това би довело до надценяване на нивата на БВП за страни с високи нива на цените в сравнение с държави с ниски нива. Индексите на физически обем на ниво БВП на човек от населението са показани във фиг. 1.

Разпределението на БВП на човек от населението в държавите - членки на ЕС, варира значително. Люксембург бележи най-висок БВП на човек от населението сред 27-те държави на ЕС, включени в това сравнение, със 177% над средното за ЕС равнище. Това до известна степен се обяснява с факта, че голям брой погранични работници са включени в общия брой на работната сила на страната и допринасят за увеличението на нейния БВП, а същевременно не се считат за част от местното население, което се използва при изчисляването на БВП на глава от населението. Техните разходи за потребление се записват в националните сметки в държавата им на пребиваване.

Ирландия е на второ място сред държавите на ЕС със 121% над средното за ЕС, следвана от Дания, Нидерландия, Швеция, Белгия и Австрия, всяка с БВП на човек от населението с повече от 20% над средното за ЕС равнище. Високото ниво на БВП на глава от населението в Ирландия може отчасти да се обясни с наличието на големи мултинационални компании, притежаващи интелектуална собственост. Свързаното с тези активи договорно производство допринася за БВП, докато голяма част от приходите, спечелени от това производство, се връщат на крайните собственици на компаниите в чужбина.

Германия, Финландия и Франция са другите държави - членки на ЕС, с БВП на човек от населението над средния за ЕС. Малта, Италия и Чехия са с по-малко от 10% под тази средна стойност, следвани от Словения, Кипър, Литва, Естония и Испания с между 10 и 20% по-ниски от средното. БВП на човек от населението на Полша, Унгария, Португалия, Румъния и Латвия е с 30% по-нисък от средното за ЕС равнище, докато Хърватия, Словакия и Гърция са с над 40% по-ниски. България отчита БВП на човек от населението с 45% под средното за ЕС равнище.

Източници на данни

В рамките на програмата на ППС на Евростат- ОИСР се извършват ценови проучвания на годишна база, обхващащи фактическото индивидуално потребление, колективното потребление и брутното образуване на основен капитал. Получените ППС се прилагат към агрегатите на БВП и националните сметки, за да се елиминира ефектът от различните нива на цените в различните държави.

Сравненията обхващат 27 държави - членки на ЕС, и още 9 държави от Европа. Подробните резултати се разпространяват чрез публичната база данни на Евростат (Eurobase), докато избраните обобщени данни се публикуват на страницата на Евростат в рубриките: Eurostat’s News и Statistics Explained.

Методи и дефиниции

Основната цел на ППС е да преобразуват агрегатите на националните сметки като БВП на различни страни в сравними агрегати по обем. Прилагането на номинални обменни курсове в този процес би надценило БВП на страните с високи нива на цените спрямо страните с ниски нива на цените. Използването на ППС гарантира, че БВП на всички страни се оценява на еднакво ценово ниво и по този начин отразява само разликите в реалния обем на икономиката.

Индексите на физически обем на БВП на човек от населението (на ниво региони - вж. БВП на регионално ниво) се използват при разпределението на структурните фондове в рамките на ЕС. Регионите, в които реалният БВП на човек от населението е под 75% от средния за ЕС (взет за период от 3 години), отговарят на условията за подпомагане от структурните фондове.

Първите оценки за ППС за година t се публикуват на t+6 месеца (известни като експресни оценки). Публикуването на данни е придружено от две прессъобщения, представящи първите оценки на Фактическо индивидуално потребление (ФИП) на човек от населението и индексите на физически обем на ФИП и БВП, както и индексите на равнища на цени за избрани аналитични категории, обхващащи разходите на домакинствата.

На t+12 месеца, експресните оценки на ППС се преизчисляват с актуализирани данни за цените и разходите, за да се осигурят предварителни ППС за година t. В година t+2 предварителните ППС се преизчисляват с актуализирани данни, за да се получат междинни ППС за година t. Междинни ППС се публикуват през месец декември на година t+2. Те от своя страна се преизчисляват с актуализирани данни през година t+3, за да се получат окончателни ППС за година t. Окончателните ППС се публикуват през месец декември в година t+3. Те не се преизчисляват дори когато данните, на които се основават, са били ревизирани.

През 2022 г. Евростат въведе прогнозни оценки на ППС, които ще се публикуват редовно през месец март в година t+1. Предвид наличието на източници на данни и възможността за прилагане на метод, подобен на този, използван за експресни оценки t+6 месеца (Nowcast), Евростат изчислява ППС на БВП за 27-те държави - членки на ЕС, на възможно най-детайлно ниво и използвайки най-новите налични цени и данни за националните сметки.

Основните разлики в процеса на съставяне на "прогнозните“ и "експресните“ оценки на ППС са:

- По отношение на географското покритие - "експресните“ оценки включват всичките 36 държави, а не само 27-те държави - членки на ЕС;

- По отношение на нивото на детайлност - "експресните“ оценки ще бъдат налични за всички аналитични категории, а не само за БВП;

- По отношение на наличната информация - "експресните“ оценки включват по-пълни и повече крайни данни за държавите отколкото "прогнозните“ оценки на ППС. Също така "експресните“ оценки се основават на наличните данни от националните сметки в края на месец май на година t.