Министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев отговаря на въпроси на Илиана Беновска по време на Национален транспортен форум на тема "Устойчиво развитие на обществения превоз на пътници 2022-2027 г.“ от 12-ти април 2022 г., излъчена директно във https://www.facebook.com/iliana.benovska, в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и по Радио К2 на 93.9MHz.
Илиана Беновска: Министър Събев, Вие ми изглеждате като един "транспортен Сизиф“! Питам Ви като – кога, какво, как? Кога: ще извършите реформата в транспорта, която ще създаде нормални условия за работа на автобусните превозвачи? За работата на тежкотоварните камиони? За работата на БДЖ? Да е резултативно за икономиката и в помощ на хората, които ползват градския транспорт, транспорт за всички в България? Как: ще я извършите? С промяна на какви закони, подзаконови актове, административни промени? Какво: ще "ожените“ автобусите, БДЖ и камионите? И как ще стане това, с какви средства, в какво време? Срокове? Това е най-важното, което чакат и тези хора тук, които излагат проблемите си!
Николай Събев: Благодаря Ви! /шегува се/ Аз искам да поднеса своите извинения за това, че на 15-ти март, на 62-рия си работен ден, не успях да Ви докладвам, че съм построил петте моста! Аз цял живот съм правили реформи! И винаги реформите, които съм правил, са били за екип над 5000 човека - с много големи обеми. Кога? Ние вече сме започнали тази част от реформите, подготовката на хората за реформи. Не е възможно един човек сам да направи реформата, ако няма съмишленици. И ние това правим от първия ден. На нито един не съм отказал среща! На нито един! Не съм успявал да потвърдя на всички още първия ден, защото да потвърдиш на всички е сериозна тема. Водим разговори с всички. Обяснявам каква е визията на реформите. Намирам съмишленици. Намирам и противници. Намирам и хора, които са неутрални, които казват: Аз ще си купя пуканки и ще ви гледам! Ние продължаваме процеса на набиране на съмишленици и търсене на такива, защото ние откриваме, че имаме общи ценности с тях и имаме общи цели с тях!
И ще цитирам един мъдрец, който казва: Ако политиците познаваха малко повече историята, нямаше да правят такива грешки. Така че ние трябва да си говорим. Ние трябва да обсъждаме и да виждаме каква е предисторията на нещата!
Илиана Беновска: Как? Как ще стане това?
Николай Събев: По-важното е, че ние започваме да правим разговорите и да предприемаме стъпка по стъпка подготовка за тези реформи. Например за тези 5 моста - първата ни среща беше още през декемвли с румънския министър на инфраструктурата и транспорта. След това продължихме с работни комисии и накрая почти, почти сме готови да подпишем едно споразумение, че има 5 точки, които да обсъждаме заедно. 5 точки! Борбата беше 3 месеца да стигнем до съгласие на румънската страна, че можем едновременно на 5 точки на река Дунав да се направи екология, геодезия, геология и така нататък.
По същия начин и с автотранспортните предприятия. Аз, първо, докато стигна до истинския брой на всички браншови камери и обединения. Лек конфликт имаше дори, защото едни колеги се оплакаха, че съм им отказал среща, а те с министър Новаков се срещаха всеки ден. Както и да е! Направихме тези срещи и вече започваме как! Пакета "Мобилност“, как? Увеличихме разрешителни за трети страни! Нещо, което досега не се е случвало в България по този начин. Умножихме ги по две. Ние говорим дори за легализация на дадени пазари. Казахме им – добре, забранявате в Западна Европа! Действаме в Иран! Почнете оттам за Грузия! Имате свобода. Турците ви дават тази възможност. Даваме им и други възможности. Една възможност е пример за това как предприемачите и държавата да започнат да работят в синергия, така че постепенно да опознаят техните нужди и да се приемат нуждите на обществения интерес, така че да не са в конфликт. И така да започнем да изграждаме системата на взаимоотношения и работа.
По същия начин с автобусните превозвачи. Казват: "Да, не ни харесва това, че трябва да се доказва себестойност“. Отговорът ми е: "Да, такава е историята, добре, ще я приемем. А какво ще кажете за друг механизъм, интересни неща, да го огледаме?“ И имаме решение. Моето предложение предполагам, че ще се обсъди днес. Сигурен съм, че ще се приеме. Група от експерти да започне да създава разписанието и така наречената национална транспортна система. Да, тя няма да бъде перфектна. Тя няма да обслужи абсолютно всички селища, но поне ще имаме нещо, което ще работи в синхрон. Поне в началото. И това кога? Скоро!
Илиана Беновска: Кога?
Николай Събев: Какво означава "скоро“? "Скоро“ означава още месец април ние да отидем в Плевен, както обещах и да видим каква е тази настройка на потока, която е длъжна да се направи от страна на превозвачи, община и население. Може и нещо да е пропуснато. Трябва да го огледаме. Трябва да видим как да синхронизираме усилията! Както го направихме и с автомобилните, и карго превозвачи - и нещата започнаха да се случват.
Петко Ангелов ми се обажда и ми вика: Има проблем, там, на границата! Посланикът ни в Унгария в петък следобед беше ангажиран точно за 30 минути и той се ангажира с това да се вдигнат ограниченията за едни 4 дена, в които трябваше да спрат българските превозвачи на границата. Показахме един много добър синхрон правителство с превозвачи в ситуация. Значи, можем да го направим!
Концесии и гари. Аз, още отсега започвам да говоря – ж.п. гарите на концесия. Трябва да говорим, трябва да се чуем, трябва да го огледаме, да го дискутираме. Концесия или само публично-частно партньорство?! Кое е по-добрия вариант?! Като капиталист разсъждавам по следния начин: Ако имам 30 годишен договор, значи мога да инвестирам спокойно. Ако имам 2 годишен договор, ще гледам да "изстискам лимона“, така ли е? Няма да инвестирам! Защото нов автобус, да го закупиш, да го пуснеш в работа, да го изстрадаш и на втората година да ти прекратят договора! Не е окей, нали? Не би инвестирал в такъв автобус. Друго е, ако държавата реши да плати тези автобуси. Това е друга тема.
Логистичните решенията - за самите, които обичат да шият гоблени - са точно като гоблени. Бод по бод, ти, правиш нещата с различни цветове и в различни посоки, до момента в който стигнеш до "Тайната вечеря“! Избухва и се вижда икономията от добри логистични решения, след като систематично, съвсем като часовникар, бод по бод, стъпка по стъпка, детайл по детайл си изградил една работеща, логистична система. Как става това? Аз съм го правил и знам как се прави. Екипът ми знае как се прави. Съмишлениците и те знаят, в тяхната част, какво е нужно.
Кога ще го изградим? Стъпка по стъпка! Правим прототипа и виждаме как работи. Ако работи добре и всички са доволни – имаме консенсус! Хората са щастливи! Продължаваме напред! Зад всеки един успял проект сигурно има десетина неуспели! Истината е, че ние знаем какви са нуждите на българското общество, че без една ефективно работеща транспортна система не можем да имаме икономическо развитие! Няма как! Виждаме - няма транспорт с малките села, няма интернет, няма нищо и селата се обезлюдяват. Хората отиват там, където има жизнен стандарт!
Това е дългият отговор!
И истината е, че да, всички усилия, които полагаме сега - с всички съмишленици - някои ще се случат в 4 годишен период, някои по-рано, някои по-късно! Това няма никакво значение. Има значение, че ние всеки ден систематично и неотклонно следваме изпълнението на тази визия за транспортна система! И това е от значение! Второто, което има значение, е, че това е прозрачно. Във всеки един момент, всеки един от вас може да се обърне и да попита. Да потърси отговора: Абе, вие, сега какво направихте тук? Ами ето: Това е публикувано, това е направено. Тоест, предстои ни много работа съвместно. Мога да кажа, както казах за летище "Русе“ например, че: Ако всичко се изпълни, през април можем да започнем подготовката. И някой може да го извади от контекста и да каже – април щяха да пуснат, пък те не пуснаха! Всъщност няма много голямо значение това, което се казва. Има значение, дали, ние заедно сме извървели този път да създадем тези градски възли, тези интермодални терминали, тези транспортни капацитети, тази логистика. Имаме голяма възможност българите да печелим от това, че България е логистичен хъб! И, ние, трябва да можем да го направим заедно. И да, автобусния и товарния автомобилен транспорт са част от тази сериозна транспортна схема, която се нарича логистичен хъб, която прави връзките навсякъде. България трябва и ние можем да печелим от това! Хора, аз направих милиони от едни 4 лева на плик! Аз знам как от това нещо може да печели България! Просто трябва да започнем да го правим заедно! Благодаря Ви!