>Вицепремиерът Караджов: Инвестираме близо 70 млн. евро за развитие на пограничните ни райони със Сърбия и Северна Македония
© Агенция "Фокус" Екатерина Пано
"България има ангажимент да подкрепя значимите по численост български общности зад граница. През годините не беше направено достатъчно по изграждането на ефективна комплексна, дългосрочна и интегрирана държавна политика за българите в чужбина. Това ни мотивира още повече да работим за постигане на реални резултати“, подчерта министър Караджов. По думите му програмите дават възможност за сътрудничество, изграждане на партньорство и контакти между българите от двете страни на границата. "Това е предпоставка за икономически тласък за бедните погранични райони, в които живеят българи“, отбеляза вицепремиерът.
Чрез изпълнението на програмите за трансгранично сътрудничество са постигнати значителни резултати. Само за последните 8 години между България, Северна Македония и Сърбия са реализирани проекти за 53 млн. евро в различни области от двете страни на границите. "Хората в тях общуват, създават общи инициативи и започнаха да работят заедно. Те вече много добре знаят, че имат сходни проблеми, предизвикателства, но и общи цели за подобряване на условията за живот и бизнес“, обясни директорът на УТС Десислава Георгиева.
Пред членовете на комисията вицепремиерът съобщи, че в периода до 2027 г. програмите ще финансират проекти, насочени към преодоляване на климатичните изменения, бедствията, здравните и икономическите кризи. "Стратегическите ни цели включат изграждането на дългоочаквания граничен пункт "Клепало“ със Северна Македония, както и значително повишаване на ефективността на пожарните и аварийните служби в България и Сърбия при бедствия, аварии и катастрофи“, информира министър Караджов. Предвижда се също така да бъдат подкрепени с директни грантове представителите на малкия и среден бизнес, който е гръбнакът на икономиката в пограничните райони. "Половината от средствата по програмите ще са за интегрирани проекти, които идват от местните общности и се приоритизират от тях. Европейският съюз насърчава подхода "отдолу-нагоре“ и тук е големият шанс за българските общности да станат още по-активни участници в този процес като предлагат най-важните за регионите им проекти“, обясни Десислава Георгиева. До момента те са проявявали значителна активност, като през програмния период 2014-2020 г. половината от сключените договори по програмата за трансгранично сътрудничество със Сърбия, например, са включвали представителства на българските общности. Общият размер на финансирането за тези проекти е 17,5 милиона евро.
"Европейските принципи за недискриминация и равни възможности не позволяват да има програми или проекти специално за българските общности зад граница, но се организират информационни кампании, партньорски форуми и обучения, от които могат да се възползват българските общности. Ще се срещнем с тях и ще обясним подробно как се кандидатства, кои проекти са допустими и т.н., , за да има по-голям шанс за финансиране“, отбеляза Георгиева. Екипът на МРРБ призова и членовете на комисията при срещите си с българските общности да ги запознаят с възможностите, които дават програмите и да ги насърчат да се кооперират и да се включат в проектите чрез участие в информационни кампании, срещи и обучения.
Един от приоритетите по новата програма 2021-2027 г. ще насърчава широкото партньорство при изпълнение на проектите, които са в обхвата на териториалната стратегия. Това включва и български общности в граничните региони. Тук планираният бюджет е 21 млн. евро, което е по-голяма подкрепа в сравнение с тази от предходния период. Подкрепата по програмата с Република Северна Македония също е увеличена с 50 % през програмен период 2021-2027 г., с което се осигуряват допълнителни възможности за достъп до финансиране.