"Аз се радвам, че служебният премиер вече забеляза този проблем. Защото потребителите вече се обръщат към нас и ни гледат с намръщен поглед и си мислят, че вината е в нас, производителите на първична, млечна продукция! Но в крайна сметка трябваше да се случи това нещо, защото в момента ние, като производители на сурово мляко, изнемогваме, защото пазарът се залива с незнайно каква продукция!“.

Така отговори Бойко Синапов, председател на ОБЖ,  на Илиана Беновска, "Беновска пита – Радио К2“, която попита: "Чак сега ли Гълъб Донев забеляза цените на млякото?“. Димитър Зоров, председател на НСГБ добави, че има проблем с дефиницията на понятието "спекула“, както и в законодателството.

Водещата отбеляза, че в момента у нас има внос на евтино украинско мляко. Синапов отговори: "В момента сме притиснати от един внос, дали е украински, дали унгарски, дали полски, но в крайна сметка трябва да се вземат мерки! Производителят трябва да бъде защитен! И ние, опитвайки се да защитаваме интересите на бранша, на животновъдите, излизаме виновни!“.

Водещата помоли своите събеседници да коментират инициираната от МЗХ среща на 9-и февруари с цел да се съберат конкретни предложения за критерии за представителност на браншови организации в секторите "Растениевъдство“, "Животновъдство“ и "Преработватели“, както и разпределението на 106 милиона за консултантски услуги. Бойко Синапов заяви, че срещата е била пълен цирк. Министър Гечев е обвинил 4 организации, НСГБ, ОБЖ, СБЖ и АББ, че са провалили срещата, но самият той не разбира какво точно е провалено! Димитър Зоров обясни: "В Стратегическия план е записано, че тези пари за консултиране на земеделски производители могат да бъдат от институти. А институт кой има – Светлана Боянова, съветник на Явор Гечев! Фирма от трима човека се нарича институт! И след това идват национално представителните браншови организации! И тук е разковничето! И затова бавим Стратегическия план!“.

    Димитър Зоров заяви: "Има сценарий! Става дума за Симеон Караколев! Това е човек без животни с достатъчно държавна помощ! Целта е той да направи единна земеделска камара, която да игнорира всички неудобни, като Бойко Синапов, като нас, и така нататък и да говори от името на всички!“. Бойко Синапов добави, че има информация, че повече няма да бъдат допускани в сградата на МЗХ.

  Водещата попита третия участник в разговора, директорът на "Ел Би Булгарикум“ Николай Маринов, защо се стига до такива високи надценки от търговските вериги. Той обясни, че продукцията от производствената база до стелажа, рафта на търговската верига поскъпва до 80%! Такива са условията за вход в тези вериги, плюс техните надценки! Тези проценти, които достигат до 20%-30%, включват в себе си логистични такси, такса отстъпка за самата търговска верига, маркетингови такси, различни такси за обслужване. И над тях се слагат по своя преценка и надценка!

   Водещата попита как ще се борим с това. Маринов отговори, че държавата притежава достатъчно механизми.  Той бе категоричен: "Има механизми и министър Стоянов ще предприеме необходимите действия. КЗП е на негово подчинение, Комисията по стоковите борси и тържищата също. Има достатъчно механизми тези вериги да се накарат да слагат нормални надценки и да позволят на българския млекопроизводител и преработвател да вкарват продукция, която те да продават!“. Маринов добави, че стратегията на "Ел Би Булгарикум“ е да купува мляко само от производители от района на Видин.

Маринов и Зоров подчертаха също така, че субсидиите за производителите на мляко в Европа са доста по-големи от тези на българските производители. Зоров заяви: "Докога ще продължава тази дискриминация? Политиците разполагат с инструменти като вето и аз поздравявам президента Радев, който най-после каза, че трябва да си използваме правата! Същото трябва да направят и със земеделието! Трябва да налагаме вето, докато не станем пълноправен член, а не само със задължения!“.

В края на разговора водещата Беновска обеща, че ще потърси министър Гечев, за да го попита вярно ли е, че ОБЖ са с отнет достъп до сградата на МЗХ и как ще се разпределят тези 106 милиона лева за консултантски услуги, както и 60 милиона за дивечовъдните стопанства.