Кохезионната политика е една от големите ценности на солидарността на Европа, защото целта й с годините е била да даде възможност, особено когато става въпрос за новоприети страни-членки, както и да даде достатъчно финансиране, така че отделните региони на Европа и отделните страни-членки да могат икономически и социално да се изравнят. Това заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Зорница Русинова, бивш социален министър и настоящ председател на Икономическия социален съвет на Република България

Откакто България е член на Европейския съюз, в последните години ползва огромен пакет от кохезионните фондове и това е източникът за финансиране на много реформи. През последната една година, аз бях член на една група, която беше създадена по инициатива на комисаря по регионално развитие Елиза Ферейра, подкрепена от комисаря по заетостта Никола Шмит - да потърсят мнението на високопоставени университетски преподаватели, политици, експерти за това как да изглежда след 2027 г. бъдещата кохезионна политика на Европейския съюз. Като се има предвид какъв е контекста на последните няколко години с кризите през които преминава Европа, демографската криза, предизвикателствата на Зеления преход и на дигитализацията. И всъщност днес беше анонсирана нашата работа за последната една година, с конкретни препоръки, отправени и към Европейската комисия и от тук нататък към политиците, които ще подготвят следващият финансов пакет за Европа", обърна внимание Зорница Русинова.

По думите й кохезионната политика трябва да остане като един от основните инструменти, който ще подпомага Европа да бъде все по-конкурентна.

"Трябва да се обърне особено внимание на това, че кохезионните фондове трябва да имат съществен принос към трите основни стълба на бъдещето на Европа. Това е зелената трансформация, дигиталният преход, но и големите предизвикателства на демографската криза. Всички ние сме наясно, че Европа в момента, особено в контекста на предстоящите евроизбори, е поставена не само пред една сериозна демографска криза, но и криза на демокрацията, криза на много антиевропейски настроения. И това, което ние като експерти предлагаме е да се търси нов подход на кохезионната политика, така че тя да бъде много по-ориентирана към конкретните нужди на конкретните региони, и на конкретните хора. Защото независимо от ценностите на Европа, че ние можем свободно да се придвижваме, да работим, да имаме единен европейски пазар на труда, единен европейски пазар на стоки и услуги, хората искат да си останат на местата, където са родени и тези места да се развиват, а не да се превръщат в изоставащи региони", коментира бившият социален министър.

Тя отбеляза, че настояват за по-голямо облекчаване и по-лесен и бърз път на парите: "Да се търси много по-голямо партньорство и съгласие на местно ниво между социални партньори, неправителствени организации и местните власти. И разбира се, да се отчетат и големите предизвикателства от тук нататък пред Европа с оглед на разширяването.