Стабилитетът в държавата е под въпрос, но очакванията са, че редовно правителство ще има. Това каза в предаването "Нюзрум" по Радио "Фокус" журналистът и парламентарен репортер на "Фокус" Самуил Иванов.  

"Много е трудно да кажем дали България ще има стабилно редовно правителство. Това зависи от много обстоятелства. Виждаме, че отношенията между политическите партии са много усложнени. Те са по-скоро поляризирани, отколкото обединени по дадени теми. Постоянно се чуват обвинения, че някой служи на чужди интереси, че има зависимости. Виждаме, че постоянно в общественото пространство се появяват нови записи, нови снимки и твърдения за дадени личности. Така че, стабилитетът в държавата е под въпрос, но очакванията са, че редовно правителство може би ще има. Колко дълго ще управлява то и дали ще успее да изпълни сроковете, които бяха зададени от кандидатите за министър-председатели на двете партии (бел. ред. ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС) - не знаем", обясни той. 

Самуил Иванов изтъкна още, че ротационният принцип на управление е непознат за момента в България. Според него обаче най-важното за едно бъдещо правителство е то да работи в интерес на държавата.  

"Има достатъчно проблеми, които трябва да бъдат решени и обществото очаква те да бъдат решени. Въпросът за бюджета, нуждата гражданите да си върнат доверието в политическата система и институциите, да повярват, че държавата работи за тях и има план как да подобри техния живот – това е най-важното, не толкова дали ще пострада даден политически имидж, защото ако те успеят да помогнат на хората, хората ще усетят това. На едни бъдещи избори ще им го върнат под една или друга форма", убеден е той.  

За обтегнатите отношения по оста президент-ПП, особено след връчването на втория проучвателен мандат на акад. Николай Денков, журналистът коментира: "Много от анализаторите се опитаха да разтълкуват тези действия на президента по различен начин. Едни смятат, че така той защитава държавния интерес след изтеклите записи от Националния съвет на ПП, други казват, че е прекрачил конституционните си правомощия. Де факто, България е парламентарна република, което означава, че президентът е задължен да връчи мандатите". 

Иванов обаче припомни, че случаят не е прецедент: "Ако се върнем в не чак толкова далечното минало, в края на 90-те години, по същия начин президентите Желев и Стоянов не искат да връчат мандатите на БСП. Тогава обществената ситуация бе много по-сложна, тъй като обществото бе готово да се бунтува срещу връчването на мандата на БСП, докато тук ситуацията е много по-спокойна. И всъщност не връчването на мандата по този начин и думите "дискредитиран" предизвика на следващата вечер гражданите да излязат на протест пред сградата на президентството и да обявяват исканията си за импийчмънт на Румен Радев.

С действията си президентът може би демонстрира бащино отношение. Той беше човекът, който издигна голяма част от ПП и ги вкара в активната политика, те бяха зад него и го подкрепиха за втория мандат като президент. И може би след всичко случващо се, след онова прословуто "шарлатани", което той изрече не чак толкова отдавна, отношенията им вървят надолу и в момента е кулминацията". 

Веселка Иванова