Комунизмът не се изучава в училищата, може би защото все още тези, които управляват България, не искат това да стане. Бихме могли спокойно да забравим комунизма и да гледаме само напред, обаче той твърде много се чувства във всичко в България, в огромната разлика между много богати и хора, които мизерстват. Това каза журналистът и писател Нася Кралевска в предаването "Един ден по шосето" на Радио "Фокус".

От 1985 г. тя е омъжена за американският учен и астрофизик Арън Оуенс, живее във Филаделфия и работи по темата за комунистическия режим в България.

"Когато се омъжих, беше трудно – с разрешение от полицията, и заминах. От тогава всяка година идвам в България, още преди промените. Промените се преживяха много драматично от българите в Америка, започна голямо и силно вълнение. Когато започнаха да излизат първите вестници, започнах да пиша публицистика за пръв път в живота ми. Много добросъвестно следях събитията, разширявах познанията си в историята, ровех се в хиляди книги, библиотеки, архиви, интервюирах десетки личности", разказа тя.  

През 2001 г. излиза първата й книга със заглавие "Без заглавие. Рушители и строители на България", която има пет издания в България. Излиза и на английски език и се преподава в университети в Америка. Книгата намира място в престижна класация на топ 100 на най-продаваните книги за комунизма в света на "Форбс", като заема 63-то място. "Тя засяга посткомунизма в България в 300 страници, какво става между 1989 и 1997 г. в България политически, и стотина страници за това как е дошъл комунизмът", поясни авторът.  

През 2016 г. излиза "България под комунизъм" и вече има две издания. "Това е една книга, която се разпространи в цяла България и по училища и която трябва да се прочете от млади хора, днешни и вчерашни политици, защото всичко е много добросъвестно обяснено и написано", каза Надя Кралевска.   

"По кривите пътеки на българския преход (и още)" е публицистичен сборник с публикувани интервюта и материали. "Тази книга нямаше да излезе, ако нямаше пандемия. По време на изолацията и за първи път неидване в България аз трябваше да уплътня някак времето си и направих един подбор на моята публицистика, както и на взимани от мен интервюта на интересни личности на английски, немски и български, и мои интервюта, в които обяснявам главно защо и как съм писала книгите си", поясни журналистът.  

"Бивало-небивало“ е последната книга с разкази, спомени и анекдоти на Надя Кралевска, която ще бъде представена на 27 септември в къща-музей "Борис Христов" в София от 18.00 часа. "Тази книга не е политическа, не е мемоарна, а занимателна", отбеляза авторът.   

Според Надя Кралевска не трябва да живеем в миналото, а да гледаме в бъдещето, но младите трябва да се интересуват и знаят повече за историята ни. "Не трябва да се поддават на конспиративни теории, полуистини и полуфалшификации. Сега в комунистическата пропаганда истините се казват забулено, изкривено и могат да въздействат", коментира тя. 

9 септември Надя Кралевска определи като черен ден в българската история, който променя изцяло пътя на България и я отдалечава от Европа. "Фактически още от този ден започваме да избиваме образования елит на нацията без съд и присъда. Само след месец организираме т.нар. народни съдилища, които организират 12 върховни процеса и 135 локални, където загиват огромен брой българи. Още от първите дни са уволнени учители, професори и са заменени със закони от хора, които нямат висше, някои от тях и средно образование, но са били партизани или съпруги на партизани. Направено е едно пълно обръщане на пластовете в българското общество, което е болезнено и което се чувства дълги години напред", обясни Нася Кралевска.