Всяка година десетки младежи, лишени от родителска грижа, напускат социалните заведения след навършване на 18-годишна възраст. Макар и пълнолетни, те все още се нуждаят от разбиране и подкрепа, за да се справят с предизвикателствата.

Гергана напуска дома си на 14-годишна възраст заради конфликт с майка си. Настанена е в социално заведение, където намира подкрепа. Сега е на 19 и продължава образованието си.

"Потърсих помощ от Детска педагогическа стая и те ме насочиха към социалните услуги. Бях в кризисен център за няколко месеца, а след това отидох в ЦНСТ "Изгрев". Трудностите, на които попаднах, бяха с ученето, защото бях тръгнала по лош път, но благодарение на хората, които ме гледаха и ръководителката на ЦНСТ "Изгрев", аз успях да се върна на правилния път, да завърша и да си почна студентския живот", разказва Гергана Галенова пред БНТ. 

След като завърши образованието си, Гергана иска да работи в социално заведение, за да помага на други младежи като нея и да им покаже, че имат бъдеще, стига да следват мечтите си.

"Децата и младежите, които са там, всъщност имат нужда от приятели и от подкрепата на всички възпитатели, социални работници и психолози, които работят там".

След навършване на пълнолетие, младежите, които не продължават образованието си, трябва да напуснат центровете от семеен тип. Тогава те също се нуждаят от подкрепа, да започнат работа, за да стъпят на краката си и да продължат напред.

"Имаме два основни пътя – на младежа, който остава неподкрепен, който можем да видим по-скоро на улицата, в затвора или да прави неща, които на всички нас не ни харесват. Или такъв, който бива подкрепен, намира си работа, има здравословно семейство и е редовен гражданин като нас. Въпросът е да има някой, който да прояви разбиране, да прояви търпение и да даде шанс на младежа дори и да сбърка, да може да се поправи и все пак, като всички нас да си намери пътя. За нас по-скоро е много ужасяваща липсата на статистика къде отиват тези младежи, защото към момента не е направена нито една статистика в затворите ни, за да проверим колко от затворниците ни имат някакво минало в резидентна грижа", посочи Стелиана Маринова от Социална чайна – Варна.

За младежите, лишени от родителска грижа, е трудно да загърбят стария начин на живот, да повярват, че не са сами и че някой се интересува от тях.

"Интеграцията е много трудна и докато сме още в самото ЦНСТ, трябва да ни подготвят за външния свят", споделя 22-годишният Свилен Андонов от Варна.

"От внимание имат нужда и от някой, който да ги изслуша. Може би от работа, да се научат на труд, това е задължително, защото в момента в ЦНСТ-та всичко им дават наготово", коментира 25-годишната Пламена Андонова от Варна.

Пламена и Свилен добавят, че образованието и осигуряването на работа са най-важни за успешната интеграция след напускането на социалното заведение. А когато и обществото протегне ръка, шансът за тези младежи да се реализират е голям.