Във връзка с изследването "Регионални профили: показатели за развитие“, всяка година ИПИ събира информация за ставките на няколко ключови местни данъка чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

На база на тези данни Институтът изчислява индекс на местната данъчна тежест, който позволява да се види къде местните данъци са най-високи и къде най-ниски. Ще отбележим, че размерът на събраните местни приходи и делът им спрямо общите постъпления в общинския бюджет са важни показатели за определяне на финансовата самостоятелност на общините. Нивото на събираемост на местните данъци пък показва доколко е ефективна местната администрация при събирането на дължимите данъци. Тези показатели зависят и от размера на данъчните ставки. 

Петте данъка, за които е събрана информация, са:

– данък върху недвижимите имоти за юридическите лица;

– данък върху възмездно придобиване на имущество;

– данък върху превозни средства и леки автомобили с мощност над 74 kW до 110 kW след отчитане на екокомпонент за Евро 1 и Евро 2;

– годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м чиста търговска площ на обект;

– данък върху таксиметровия превоз на пътници;

Петте ставки са нормализирани по скала от 0 до 100 и след това осреднени с равна тежест за получаването на общ индекс на данъчната тежест. Стойност на индекса 0 отразява община, в която всички ставки са на минималното им допустимо ниво според Закона за местните данъци и такси, а 100 – община, при които ставките са в максималния им възможен размер. На практика няма община, която да попада в който и да е от двата края. За улеснение на изчисленията, за 23-те общини без таксиметров превоз, и съответно без данък върху него, се допуска че размерът на ставката е минималния допустим – 300 лв.

Най-висока е стойността на индекса в Созопол (87,1), Столична община (72,3), Приморско (69,5), Поморие (69) и Варна (68,8), а най-ниска в Калояново (17,9), Медковец (19,7), Сатовча (20,3), Мирково (20,7) и Самуил (22,9). Сравнително висока данъчна тежест се наблюдава в големите областни центрове и черноморските общини, докато най-ниски са ставките предимно в малките слабонаселени общини.

През 2023 г. броят на увеличените ставки измежду разглежданите данъци е цели 59, което е изключение от правилото местни данъци почти да не биват вдигани в години на местни избори, както през 2015 г. и 2019 г. Това, което се запазва обаче, е цикличността на повишаването на данъците – най-много случаи на покачване има в годината след изборите, след което те стават по-редки в рамките на четиригодишния мандат на общинските съвети.

Ставките, които най-често биват увеличени през 2023 г., са тези на данъка върху таксиметровия превоз (16 случая), данъка върху недвижимите имоти за юридически лица (13 случая) и данъка за възмездно придобиване на имущество (12 случая). Броят на общините, които са вдигали една или повече от наблюдаваните ставки, е 43.

И през тази година случаите на понижаване на местни данъци са много по-редки – едва 16 в общо 14 общини. Това потвърждава тенденцията местни данъци да бъдат много по-често увеличавани, отколкото намалявани, с което и местната данъчна тежест в страната устойчиво расте.