Защо българските мебели стават все по-скъпи? Като основни причини за поскъпването на българските мебели председателят на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) -  проф. д-р Васил Живков, изтъква няколко основни причини:

"По време на COVID-19 през 2020 г. беше намалял добивът, разбира се, беше намаляло и потреблението на масивна дървесина. През 2021 г. не само, че се навакса, а и се получи изпреварване. Нуждите бяха по-големи от това, което се предлагаше на пазара“, казва пред bTV той.

Втората причина, която нагнетява напрежение в сектора, по думи на Живков, е заповед на Министерството на земеделието и тогавашния министър Бозуков, да се намали използването на горите във фаза на старост, т.нар. "вековни гори“ с 30%.

"Стигна се до една психоза на пазара, че щом има забрана, ще има и липса на дървесина и разбира се, когато има усещане за липса, има и спекула. Тази спекула доведе до такова повишаване на цените, което, смея да твърдя, че надмина нашите очаквания и доведе до трайни последствия за бранша“, обяснява още Живков.

"Министерство на земеделието казва: "Да върнем българските продукти на масата!“ Аз питам: "А дали ще има българска маса, на която да ги сложим“, допълва той.  

Как протича един търг за дървесина?

Търговете са електронни. Самото горско стопанство обявява начална цена и в рамките на няколко минути играят всички, които имат интерес, към някоя позиция и този, който даде най-висока цена печели търга.

В добива ли е проблемът? 

"В страните с развита горско-стопанска промишленост добивът е 70-75% и достига до 90%, а при нас е 50%. Ние добиваме по-малко отколкото гората би ни дала и това води до негативни резултати“, разяснява експертът.

По негови думи вече има български компании, които страдат от това, като най-засегнати са големите предприятия, които произвеждат плоскости от дървесни частици и дървесни влакна, т. нар. ПДЧ и МДФ.

"В Средна гора, производител с много големи традиции, най-голямата фабрика за столове на Балканите, която работи за ключови вериги като IKEA и Stokke загуби над 50% от своите договори за износ, защото първо нямаше дървесина, а когато се появи достатъчно дървесина на пазара, цената беше неконкурентна. Разбира се, че големите играчи и големите марки знаят къде имат шанс и се възползват“, дава пример за нанесените загуби за бизнеса Живков.

Битката - дърва за мебели или дърва за огрев

Според експерта не е най-добрият вариант да изсечем 1,5 млн. кубика дървесина, за да отиде тя в печките.

"Какво става с въглеродния диоксид, който сме съхранили в дървесината и го пускаме през комините на печките. Има региони и хора, които наистина са социално бедни и трябва да се отопляват с евтината дървесина. Аз не казвам, че не трябва да има изобщо дърва за огрев, но и държавата много се фокусира върху дървата за огрев, а не се фокусира върху една индустрия, която можеше да донесе огромни доходи и за бизнеса и данъци за държавата“, разяснява Живков.