Засилено полицейско присъствие ще има послучай Голяма Богородица по стар стил и заради Панихида, която се отслужва в Рилския манастир за кончината на Цар Борис III. Днес се навършват 80 години от смъртта на монарха.

На нея присъстват Симеон Сакскобурготски със съпругата си Маргарита, княгиня Калина, съпругът ѝ Китин Мунюс и синът им Симеон Хасан, Константин Асен с жена му Мария и княз Борис Търновски, предават от БНТ.

Пред входа на църквата има почетни гвардейци, а службата се води от Неврокопския митрополит Серафим, Видинския митрополит Данаил, игумена на Рилския манастир Евлогий.

Борис е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който след поражението на България в Първата световна война подписва абдикацията си на 3 октомври 1918 г. и напуска завинаги България.

Роден е на 30 януари 1894 г. в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е руският император Николай II. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918).

Цар Борис III поема короната на 24 години в едно изключително трудно за страната време. Началото на неговото царуване наподобява това на баща му, т.е. той царува, без да управлява. Приликите на Борис с "високомерния" Фердинанд не са много. Крехък, скромен, любезен, дори плах, младият цар дава вид, че се задоволява с положението си.

На 9 юни 1923 г. сутринта царят е поставен в двусмислено положение. Пред него стои избора или да легализира дошлото чрез военен преврат правителство на проф. Александър Цанков, или да абдикира. Макар и без удоволствие, Борис III приема първата алтернатива. Така, българският цар фактически започва монархическата си кариера със санкционирането на един противоконституционен акт.

Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 18 часа привечер на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер, но доказателства за това така и не са намерени.

Смъртта на държавния глава дълбоко и искрено опечалява българския народ. Той е погребан (по негово желание още приживе) в Рилския манастир, където се съхраняват мощите на светеца покровител на България - Иван Рилски. Тялото на последния действащ български цар е изложено в продължение на няколко дни за поклонение в катедралния храм "Св. Александър Невски", където многоброен народ се стича спонтанно и неорганизирано за всенародно поклонение пред тленните му останки.

На 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква. През 1946 г. тленните му останки са ексхумирани и осквернени по нареждане на комунистическите управници и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца "Врана".