Заместник-министър арх. Иван Шишков: Държавата е функционирала в паралелен свят
© МРРБ
"За съжаление тежката катастрофа на автомагистрала "Струма“ става повод за извършения анализ на състоянието на пътя. Той показа, че участъкът не нито скоростен път, нито магистрала. Този път е бил одобряван 2002 г. като реконструкция на път Е-79. За съжаление се наблюдават същите проблеми, които се наблюдават по други емблематични пътища на страната“, коментира зам.-министърът. Той посочи, че през 2006 г. е имало второ разрешително за строеж за преправяне на определени пътни възли и след това през 2007 г. тържествено е срязана лентичката на този път. "Истината е, че към онзи момент и до сега този път не имал и няма Акт 16“, категоричен беше арх. Шишков. Причината е, че когато е правен пътя строителите са навлезли в имоти чужда собственост с цел допълнително укрепване на строителството и оттам нататък е започнала сагата, която не е завършила и до ден днешен. "Започнало е да се правят подробни устройствени планове с цел да се отчуждят терени, а междувременно укрепването е извършено. Т.е. отново ще се окаже, че имаме незаконно строителство, отново е в чужди терени. И всичко това се е случило след като магистралата е била пусната да се ползва“, коментира заместник-министърът.
На въпрос предстои ли узаконяване на участъка, заместник-министърът отговори, че по подобие на участъци от автомагистрала "Хемус“ ще се търси решение и вече има идея как да стане това. "Идеята не е да го узаконим, а да се намери вариант с търпимостта, която съществува като текст по ЗУТ. По проблема работим съвместно с Министерството на правосъдието. Ние със сигурност ще намерим начин, по който по законов ред да можем да оправим документално всичко, което е строила държавата в предишните 10-15 г. Има емблематични обекти и ще бъде огромна щета за държавата, ако те бъдат премахнати“, коментира арх. Шишков.
На въпрос дали са получавани сигнали за този участък, заместник-министърът заяви, че такива не са намерени. По думите му ДНСК през 2010 - 2011 г. е отказала да въведе пътя в експлоатация. Още към онзи момент е имало документация, в която ясно били описани всички мотиви, поради които пътят не може да бъде въведен в експлоатация. Затова е смущаващ фактът, че през 2013 г. пътят се обявява за скоростен път и по предложение на тогавашния председател на УС на АПИ позволената скорост за движение се вдига от 90 км/ч на 120 км/ч.
"Като временна спешна мярка дадохме предложение отново да се ограничи скоростта до 90 км/ч, а пътят трябва да се изследва дали е за 90 км/ч или за 120 км/ч“, посочи заместник-министърът.
Относно подновяването на пътната маркировка, стана ясно, че фирмата изпълнител на няколко пъти във времето е отлагала освежаването й. Заради подобни случаи МРРБ е положило огромни усилия да прекрати всички договори за текущи ремонти и поддръжка, но е оставила само договорите за зимната поддръжка и почистване. "Искаме на чисто да започнем с нови договори за поддръжка. Един от проблемите назад във времето с пътищата е и начинът, по който те са поддържани и за съжаление начина, по който са изразходвани парите. МРРБ е прекратило договорите, но не сега и веднага. Същите фирми в момента продължават да поддържат зимното почистване и поддръжка“, обясни арх. Шишков.
Според него още от момента на изграждането всеки обект трябва да имат паспорт и в него да пише през колко време и какво да се прави като поддръжка.