Извънредната подкрепа по Временната рамка за държавна помощ даде възможност да се смекчат част от икономическите трудности, с които се сблъскват земеделските стопанства. България приветства удължаването на това подпомагане до края на 2023 година и настоява таванът да бъде пропорционално увеличен. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Люксембург, съобщават от Министерство на земеделието.

На него бе обсъден проект за изменение на Временната кризисна рамка.

Георги Събев отбеляза, че подпомагането е насочено към чувствителните сектори от българското земеделие и ще помогне за повишаване на тяхната социална и икономическа устойчивост.

"Интензивният внос на слънчоглед от Украйна през последните 5 месеца предизвика намаляване на търсенето на български слънчоглед от преработвателните предприятия в страната. Невъзможността за своевременна реализация на продукцията и затрудненията, съчетано с високите разходи за производство води до липса на достатъчна ликвидност и нормално стартиране на есенната сеитба“, разясни заместник-министър Събев. Той посочи още, че и животновъдният сектор също е нестабилен, цените на фуражите и енергоносителите продължават да се увеличават и завишените цени на животинската продукция не покриват нарасналите производствени разходи.

По време на заседанието бе дискутирана и темата за хуманното отношение към животните. Относно бъдещото преустановяване на систематичното умъртвяване на мъжки пилета в ЕС, позицията на България, споделена и от други държави членки, е новите правила да бъдат въвеждани поетапно, за да се избегнат значителни сътресения за животновъдния бранш.

За прилаганите мерки във ветеринарната и фитосанитарната област заместник-министър Събев посочи, че е необходимо да се гарантира тяхната финансова обезпеченост с оглед на стратегическото положение на нашата държава като външна граница на ЕС. Той уточни, че предложената редукция на процента съфинансиране, особено на мерки, които вече са планирани в националния бюджет и извършени, е изключително неприемливо за страната, и може да се окаже реална заплаха за надзора и ликвидирането на заболявания в бъдеще.

Във връзка с вноса на селскостопански стоки в Съюза от трети страни, Георги Събев коментира, че за стоки, които се внасят в ЕС, следва да бъдат изпълнявани идентични на високите стандарти на ЕС за околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания, които европейските производители са длъжни да спазват. Ако този принцип не се прилага, се създава нечестна конкуренция, а това е опасно за развитието на земеделския сектор и селските райони, допълни още Георги Събев. Аграрният заместник-министър припомни, че за България  чувствителни въпроси продължават да бъдат вносът на мед, слънчогледово масло и птиче месо от Австралия и страните от МЕРКОСУР. Също така и защитата на географските означения като например Българско розово масло и Стралджанска мускатова ракия в споразумението за свободна търговия с Австралия. Относно споразумението на ЕС с Китай за взаимна защита на географски означения, Георги Събев припомни, че азиатската страна става все по-сериозен производител на розово масло, така че за България е изключително важно Защитеното географско указание "Българско розово масло“ да бъде включено в най-кратки срокове като защитен продукт в Китай.