Бюджетната комисия в парламента прие Закона за еврото на първо четене, както и изготвянето на проект на решение за ускоряване и завършване на процеса по подготовката на членството на България в еврозоната, внесен от Министерския съвет, предаде репортер на "Фокус". 

Министерство на финансите подкрепи проекта на решение за ускоряване и завършване на процеса по подготвянето на страната за приемането на еврото. Финансовият министър обаче направи няколко забележки към внесените от ГЕРБ-СДС текстове. Тя заяви, че страната най-вероятно няма да има решение на Съвета на ЕС за въвеждането на еврото у нас. От това обаче зависи определянето на сроковете за приемането на подзаконовата нормативна уредба. В проекта на решението обаче се настоява Министерският съвет да изготви нормативната уредба до края на годината. 

Министър Петкова направи предложение на реакция и за изискването за техническата подготовка на страната за въвеждането на еврото у нас. В проекта на решението е записано, че се настоява това да се случи до края на първото тримесечие на 2025 година. Тя поиска този срок да бъде удължен. 

Във връзка с техническата подготовка на страната Асен Василев поиска текстовете да се променят, така че тя да се осъществи в тримесечен срок след решението на Съвета на ЕС за въвеждането на еврото. Той обаче поиска правителството и Финансовото министерство да изискват извънреден Конвергетен доклад не по-късно от две седмици, след като България изпълни критерия за ценова стабилност. Друго негово предложение бе МФ да положи всички усилия за договаряне на извънредния доклад. Василев предложи още правителството да поиска дата за присъединяване към ЕС, ако България изпълни критерия за ценовата стабилност до края на 2024 година. 

От ИТН заявиха, че няма да подкрепят проекта на решение, тъй като според тях то е просто демонстрация без държавата де факто да е изпълнила критериите. От "Възраждане" подчертаха, че членството на България в еврозоната е въпрос на референдум, но въпреки това Димо Дренчев заяви, че е по-добре страната да не приема еврото в средата на годината. 

В крайна сметка решението бе прието с редакционните поправки, направени от Асен Василев. 

Депутатите в комисията приеха и законопроекта за въвеждане на еврото в страната. В него не се съдържа конкретен срок за членството на България в еврозоната, той обаче урежда техническите въпроси след приемането на евро валутата. 

При обсъжданията Димо Дренчев от "Възраждане" заяви, че срокът за двойното циркулиране на валутите, който е фиксиран на месец, е прекалено малък. Той се позова на изказване на гуверньора на БНБ Димитър Радев, който казва, че циркулиращите български левове са в размер на 66 тона. Освен това, Дренчев коментира, че и периодът за безплатния обмен на левове в евро от кредитните институции, "Българските пощи" и БНБ, който е записан като 6 месеца, трябва да бъде удължен. Неговите притеснения бяха свързани с образуването на опашки от желаещи да обменят своите пари. 

Председателят на комисията Байрам Байрам призова да не се внася смут в обществото: "Нашите послания трябва да бъдат много точни, без да внасяме смут в страната". Той призова Министерския съвет да помисли дали срокът не може да бъде увеличен. 

Асен Василев обаче поясни, че срокът е заложен на 1 месец, защото бизнесът трябва да работи с двойна каса. След изтичането на този период българите няма да могат да пазаруват с левове, но безплатно ще могат да обменят валута в следващите 6 месеца. 

Людмила Петкова пък поясни, че в повечето страни срокът за двойната циркулация на валутите е 2 седмици.  

По отношение на цените на горивата финансовият министър поясни, че цените на горивата също ще бъдат изписани и в левове, и в евро, но не на самите колонки, тъй като на тях няма достатъчно място за това.

Подуправителят на БНБ Радослав Миленков пък обясни, че при превалутирането няма да има промени с лихвите по кредитите с плаваща лихва. Байрам Байрам обясни, че банките у нас разполагат с достатъчно средства и не очаква да има каквито и да било проблеми. Той припомни, че през 2019 година, когато лихвите в Европа са се увеличавали, това почти не се е усетило у нас.