Писателят Захари Карабашлиев гостува на "Денят на Фокус“ по Радио "Фокус“, за да разкаже за романа си "Рана“, който можете да намерите във всички добре заредени книжарници. Романът започва със септемврийските дни на 1916 г – когато България влиза на Северния фронт. Успяваме да освободим Добруджа и заедно с немски и османски войски изтласкваме румънците отвъд Дунава. "Книгата не се занимава с глобалната картина на войната, а с личната стория на младши командир, който влиза във войната, след като е бил студент по право първа година. Това е съдбата на много млади момчета по това време. Отваря се школа, в която тези момчета се обучават за 5-6 месеца. Една от тях е в Скопие, ръководена от Борис Дрангов. Тези момчета са от елитни гимназии, интелигентни момчета, студенти, които с ума си допринасят за развитието на бойните действия“, разказа писателят в ефира на радиото. 

Още в първата битка главният герой е ранен в гърдите, затова книгата се нарича "Рана“, поясни Карабашлиев. "Това не му пречи да спаси едно 4-годишно дете и да го прекара през фронтовата линия на сигурно място. Започнах проучвания, свързана с концлагера в Белене, с лични истории от моето семейство. Те се разрастнаха в миналото и стигнаха до годината, която описвам в романа. Историята върви назад по много особен начин и не изчезва. Нашето незнание не я зачерква“, напомни творецът.

"Чел съм хиляди войнишки, офицерски дневници, писма в подготовката на тази книга. Школниците са били задължени да си водят дневник всеки ден – да опишат всичко, което ги е впечатлило и което са правили. Писането дисциплинира мисълта и те изолира от изкушенията на мига- да погледнеш телефона си, да следиш кой какви ги е изръсил онлайн. Чистотата на празния лист действа и като медитация. Пред мен се откри невероятна картина, близка и далечна в сравнение със сегашната. Техните проблеми – на офицерите и войниците, техните любови са нашите – същите са. Има романтична нишка между главния протагонист и млада пианистка от Музикалната академия в София. Той обаче е мобилизиран и влиза във войната“, издаде част от историята в романа Карабашилев. Разменената кореспонденция между тях е базирана на истинска любовна кореспонденция, на която писателят е попадал в архивите.

Най-тежката част от романа е пътят на бежанците от Беломорска Тракия. Българското население, което остава отвъд границите на България през 1913 г, е подложено на мъчения. Обезбългарени са цели села, махали в районите като Беломорска Тракия. "Жени с по 5-6 деца на ръце, старци са принудени да изминат този тежък път. Мъжете са били мобилизирани. Не мога да опиша болката, с която писах тези страници, които представляват една трета от романа. Става дума за бежански порой на път към България. Това може да се определи като прототип на по-късно случилия се арменски геноцид. Един от тримата паши, участвали в този процес, е Енвер паша – след българите от него пострадват и арменците. Той казва – за да нямат българите повече претенции към тези територии, трябва да бъдат изселени. Три години по-късно същата съдба сполетява арменците“, пояснява Захари Карабашлиев.

Не можем да затваряме страниците на миналото и няма нужда да го правим, обясни своята позиция Карабашлиев по темата за миналото. "Трябва да вадим поуки и да ги съотнасяме към днешното. Всеки учи от себе си – гледаме назад, какви се били преди 10 г, къде сме сбъркали. Същото е с държавите. Нека се поучим от грешките си“, даде мнението си той.

"Демокрацията не е строй – това е демократично мислене и действие. Демокрацията винаги е свързана с обществения интерес. Един тоталитарен лидер също може да направи нещо добро за обществения интерес – например да каже, че на всяко кръстовище ще има обществени тоалетни. Но другите неща, които авторитарно ще натвори, ще бъдат в ущърб на обществото“, каза още писателят. "Не е достатъчно да сътвориш едно добро дело, за да оправдаеш после всичките си останали лоши дела с него. Тоталитарното мислене не е задължително идващо от строя – можем да живеем в демократични условия, но да носим тоталитарно мислене. Мислех, че тоталитарният човек е най-изкривената човешка форма в психологически план. Оказа се, че посттоталитарният човек е също толкова зле“, категоричен е творецът.

"Изразявайки ясно моралните си принципи, рискувам хората, които не ги споделят, да не купуват моите книги и да не посещават моите пиеси“, поясни още Карабашлиев.

"Досега не съм се обръщал към по-младите читатели – имам много млада аудитория. Учудващо за мен, те реагират много добре на написаното – от "18% диво“ през "Хавра“, та до момента. Не съм желал целенасочено да пиша конкретно на тях, но те харесват творчеството ми и приемат и "Рана“ много позитивно“, каза още събеседникът.