Неврологът д-р Божидар Парашкевов е починал едва на 55 години. Тъжната вест съобщи в социалните неговият близък приятел Захари Карабашлиев.

"Беше най-добрият мъж, когото познавам. Почина на 5 октомври, 2024, само на 55.

Баща, съпруг, син, брат, зет, приятел… — за нас доктор Божидар Парашкевов беше просто Божката. Практикуващ невролог, той сам диагностицира болестта си миналата година. И макар да разбра (след изследванията), че е ужасно тежка и нелечима, във всеки разговор ни окуражаваше, вдъхваше ни вяра, повдигаше ни, развеселяваше ни. Това, което правеше всеки ден напълно оправдаваше името му — “Божи дар".

За него лекарската професия не беше професия, а призвание, което приемаше сериозно, но с лекота, хумор и ненатрапчив стоицизъм.

Казваше, че повечето му пациенти идват по-скоро, заради човешката близост и съчувствие, а не толкова заради изписаните хапчета. И им даваше първото.

Беше човек на практиката, но вярваше и в науката и в онова, което е над нея."

В последната ни разходка около Панчаревското езеро това лято спомена, че с неговата диагноза са десетина човека в България. И продължи: “Ако всички можеха да видят живота така, както го виждаме ние, тези десетина души… колко по-различно щеше да е всичко!"

Божката беше най-добрия родител и съпруг, когото познавам. Всяко свободно време прекарваха заедно и създаваха спомени — дали ще качват Мусала, или ще са на ски в Банско, на лодка по гръцки острови, в Италия, на концерт в Будапеща, или просто за гъби в Плана планина… те бяха навсякъде заедно. Той даваше на семейството си най-скъпото, което притежава един мъж — времето.

Затова децата и съпругата му го обожаваха.

Родителите на жена му го бяха приели като роден син.

Вярвам, че този нравствен пример, който остави за децата си ще ги води цял живот и ще определя изборите му.

Всеки, чийто живот е бил докоснат от Божидар — роднина, приятел, пациент — вече има в себе си искрица от неговия Божи дар.

Какво трябва да се случи, питам се, за да започнем да виждаме света така, както го виждаше Божидар? Да го живеем както го живееше той преди и след фаталната диагноза. Тя успя да го отнеме от живота, но няма как да отнеме живота от спомените ни за него.

Пиша тези редове тук, защото не просто да споделя мъката си, а за да кажа — има такива хора. Има такива хора!", пише Карабашлиев.