Автор на този текст е министър-председателят на България. Текстът е публикуван във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ на 20.05.

Войната, която опустошава градовете в Украйна и убива невинни хора, няма само военни измерения. Войната ни постави пред жизненоважни избори: между зависимост и суверенитет, между дългосрочна сигурност и краткосрочна стабилност, между либерална демокрация и национализъм. Именно това се случва в България през последните дни.

Още преди решението на Газпром от 27-ми април, с което компанията едностранно и в нарушение на съществуващия договор, прекрати доставките на газ към България и Полша, ние знаехме, че този риск съществува. За повече от десетилетие управлението на Борисов беше постигнало няколко потресаващи резултата: 95% зависимост от руския газ, незавършен интерконектор с Гърция, бързо изграден газопровод през България към Унгария, с единствената цел – транзит към други държави. Като добавим към това и схващането, че българите са основно русофили и настоящата коалиция е сложна и нестабилна, като спря газа на България, Путин заложи на троен ефект.

На първо място той искаше да демонстрира, че може да дестабилизира едно европейско правителство, декларирало политика на нулева толерантност към корупцията. Както в много други държави, така и в България, именно чрез корупцията Русия оказва влияние върху държавната политика. Второ, надявайки се на ново, проруско управление, Кремъл цели да върне отново руското влияние в България – страна с исторически симпатии към Русия, която обаче след труден период на преход осъзнато е взела решение за членство в НАТО и ЕС.

Прицелвайки се в България и Полша, Кремъл разчиташе на това да внесе напрежение и да предизвика разединение в Европейския съюз. Фактът, че към момента ЕС запазва своята единност и решителност срещу Русия, вероятно бе най-голямата изненада за мнозина. Именно тук Кремъл видя добра възможност, за да се опита да пречупи тази решителност. Ако заради едностранно нарушен договор България спре да получава газ от Газпром, а Германия и други страни индиректно биват заплашени или убедени посредством по-добри условия – не е ли това подходящ начин да се демонстрира, че има различни класи страни-членки?

Разбрахме, че в тази ситуация България трябва да остане непоколебима и бързо започнахме да търсим алтернативни източници на газ за битовите потребители и бизнеса, като преминахме от 95 % към 0% зависимост. При посещението ми във Вашингтон подписахме договор за доставка на американски втечнен газ. Предоговорихме условията с консорциума Шах Дениз, за да може страната ни да получава отново газ от Азербайджан, след като предишното управление е отказало тази възможност по необясними причини.

Трябва да се отбележи, че в криза като настоящата пазарният интерес трябва да отстъпи пред стратегическите съображения.

Дискусиите относно солидарност и единство в трансатлантическия алианс не бива да бъдат погазвани заради двустранни споразумения, в които големите държави

изместват по-малките. Необходимо е съвместно закупуване на газ за Европейския Съюз и координиран подход към достъпа до терминали и пристанища. Ние трябва да се поучим от грешките си от първите месеци времето на пандемията и в този случай да действаме координирано.

Българското правителство разчита на подкрепата и експертиза от страна на Европейската комисия за намирането на дългосрочни решения. Към това спада и делото, което ще заведем срещу Газпром затова, че наруши договор, който ние сме спазвали повече от 20 години. Преживяваме криза, която налага смели и умни решения. В нашия случай това означава пълен отказ от руския газ в най-кратък срок. Общоизвестно е, че в автокрация се взимат решения по-бързо, докато в демокрацията процесът на вземане на решения трябва да премине през институции, държави, и частни предприятия. В тази криза Европейскят съюз трябва да може да покаже не само подкрепа, а и бързина, и стратегия. Всяко забавено действие може да има висока цена.

Един генерал от Първата световна война беше казал, че по време на война, истинските професионалисти са онези, които могат да решават практическите проблеми. Ние също трябва да подходим практично към трудностите, пред които ни изправят действията на Путин. Това означва в ЕС да помислим за снабдяването на Украйна с достатъчно газ преди следващата зима, да преодолеем енергийната зависимост на България, да помогнем на Словакия да е по-независима от руски нефт. Ако сега например намерим механизъм, чрез който във времето да намалим разликата между пазарната цена за газа и цената на Газпром, тогава това решение ще спомогне да запазим сближаването в онези общества, които са по-податливи на руско влияние. Така ще покажем на Путин, че не може просто да започва битки срещу малки държави, тъй като заедно отвръщаме на опитите му да ни дестабилизира. В крайна сметка, ако най-зависимата от руски газ държава в ЕС с потребление от само 3 млрд. куб.м. газ на година, може бързо да стане независима, то това е един вид тест за целия Европейски съюз. Аз вярвам, че Европа може да издържи този тест.