На 4 април 2025 г. (петък) във Военномедицинска академия (ВМА) ще се проведе поредното събитие, част от научния календар на медицинската общност в България – "Интервенционална пулмология. Диагностични и терапевтични възможности на криотехниките“, съобщиха от ВМА.

Симпозиумът се организира от ВМА и Българската група по бронхология и интервенционална пулмология и посветен на бронхоскопските криотехники.

Интерстициалните белодробни болести (ИББ), наричани още и дифузни паренхимни белодробни болести (ДПББ) са голяма група заболявания, включващи над 200 вида нозологични единици.

Характеризират се с различна степен на възпаление и фиброзиране на белодробния паренхим, като болестният процес може да засяга интерстициумът, малките дихателни пътища, алвеолите и малките кръвоносни съдове в различна степен. Една част от тях са с известна етиология: медикаментозно индуцирана-ИББ, хиперсензитивен пневмонит, постлъчева-ИББ, както и голямата група на ИББ-асоциирани с автоимунно заболяване (ревматоиден артрит, системна склероза, васкулити, системен лупус еритематодес и други), пояснява д-р Любима Кьосева от екипа на Клиника по пневмология и фтизиатрия.

Друга част са с неизвестна етиология. Такива са идиопатичните интерстициални пневмонии. Най-често срещаното заболяване от тази група е идиопатичната белодробна фиброза (ИБФ), която е прототипът на прогресивно фиброзираща ИББ – свързана е с влошаващи се симптоми, белодробна функция, и лоша прогноза. В тази група попадат неспецифичната интерстициална пневмония (НСИП), криптогенна организираща се пневмония (КОП), идиопатична лимфоцитна интерстициална пневмония (ЛИП) и други. Саркоидозата и други рядко срещани заболявания като пулмоналната алвеоларна протеиноза, лимфангиолейомиоматозата са също част от ДПББ.

Обединяването на тези многобройни заболявания под един термин (ИББ или ДПББ) е наложено в практиката заради общата им клинична изява, изразяваща се в задух, кашлица и умора, както и заради сходните им образни и патоморфологични характеристики. Част от тях са свързани с добра прогноза и с добър терапевтичен отговор, а други се асоциират с дифузно, прогресивно фиброзиране и ниска преживяемост, при което е необходимо стартиране на антифибротична терапия, казва още д-р Кьосева.

Затова поставянето на точна диагноза, определяща правилното терапевтично поведение, е от първостепенно значение за менажирането на тази голяма група заболявания и е изключително предизвикателство за клинициста. Необходимо е участието на мултидисциплинарен екип, включващ пулмолог, радиолог, ревматолог и патолог, а всеки отделен клиничен случай подлежи на дискусия и периодична преоценка в хода на проследяване и лечение на заболяването.

Диагностичният процес започва с оценка на клиничните симптоми и предполагаемия етиологичен фактор. Задължително е провеждането на високорезолютивна компютърна томография на гръден кош за определяне на вида образен модел ИББ, съответстващ на определен хистопатологичен модел с последващо провеждане на мултидисциплинарна дискусия. Има и случаи, при които въпреки проведения обем изследвания с дискусия, е невъзможно да бъде поставена диагноза. Тогава е необходимо да се извърши трансбронхиална криобиопсия (ТБКБ) чрез бронхоскопия, за да се определи конкретния патоморфологичен модел.

Алтернатива на бронхоскопската криобиопсия е хирургичната биопсия, обичайно направена чрез торакоскопска техника. Криобиопсията, обаче, е по-малко инвазивен метод, осигурява достатъчно количество материал за хистологично изследване и идентифициране на определен хистопатологичен модел. Други предимства на ТБКБ са възможността да се извърши и при пациенти с противопоказания за хирургична интервенция, по-добър контрол на дихателните пътища по време на процедурата, по-нисък риск от усложнения, по-кратък болничен престой, по-ниска цена на процедурата и консумативите. Около 2-3 часа след извършване на ТБКБ, при липса на усложнения, пациентите могат да се върнат към обичайната си дневна активност.