Държавата да финансира откриването на аптеки, включително денонощни, или продажбата на лекарствени продукти чрез автомати в населени места, за които има недостиг на открити аптеки. Това предложение беше внесено като законопроект в НС, в края на юли, отчитат икономистите от ИПИ и добавят, че останалите предложения включват:

– Предлага намаление на данък печалба на 8% за тези, които открият аптека в населено място, където досега не е имало такава;

– В общините без денонощна аптека да е възможно да се постави автомат за продажба на лекарствени продукти.

Фактологията е обективна – има населени места, които нямат работеща аптека, а още по-малко имат денонощна аптека. Дотук добре. Данните са ясни и, както посочват и вносителите, частната инициатива не вижда смисъл да открива аптеки в 22 общини  – населението намалява, а и няма желаещи фармацевти, които да открият аптека в отдалечени общини. 

Добрите намерения обаче не винаги водят до добри решения, особено когато се предлага държавата да става предприемач. Проблемите на отдалечените и малките общини не се изчерпват единствено с липсата на аптека. Към тях можем да добавим недобър интернет, проблеми с водата и тока, липса на детска градина и кино и т.н., което изобщо не означава че държавата трябва да осигурява тези услуги, нито пък че може, дори и да иска. 

Предложението за намален данък печалба също няма да реши нищо, защото и в момента има механизъм за подкрепа на аптеки с определена сума, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община. Те са 173 на брой към юли 2024 г.

За проблема с липсата на достъп до лекарствени продукти в редица населени места решенията са поне няколко и прекрасно се знаят от всички заинтересовани:

– Поставяне на автомати за лекарствени продукти извън територията на аптеката – очаквано тази идея среща огромна съпротива от фармацевтичната гилдия от години. В момента такива може да има само ако са разположени в самата аптека – което е, нека си кажем, безполезно по отношение на разглеждания проблем. Развитието на процеса на телемедицина, разработването и надграждането на националната здравно информационна система, електронните рецепти са все причини да се игнорира най-накрая лобистката съпротива на фармацевтите и да се предостави тази възможност веднага.

– Мобилни аптеки – такива неформално съществуват в някои общини, организирани по собствена инициатива, в които обичайно има фармацевт и/или сестра. Време е тази възможност да бъде уредена законодателно, за да може всеки, който иска без страх от санкции да предоставя тази услуга.

Филиали на съществуващи аптеки – с по-кратко работно време, управлявани от помощник – фармацевт те могат да решат проблемите в редица населени места. В момента само магистър-фармацевти могат да управляват аптека, което е ограничение. Преди тази възможност да бъде премахната преди години, всъщност именно помощник-фармацевтите са ръководили аптеки в отдалечени или слабо населени места, където често живеят.

Доставка на лекарствени продукти по домовете от близки аптеки – тази възможност е вариант на мобилна аптека, но е важно това да е възможно за лекарствени продукти с рецепта. Технологични решения за гарантиране на спазването на всички регулации отдавна са налични.

Отпадане на ограничението на територията на Република България едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки. То лесно се заобикаля и в момента, лишено е от всякаква логика и трябва да се премахне.

Трябва да е ясно, че живеем в XXI век и е наложително да се мисли логично, разчупено и смело при решаване на проблеми, а не да се дава още място и начини за ограничение на избора за хората, казват икономистите.

Стига вече ограничаване на свободата, предприемачеството и конкуренцията заради частни интереси и рентиерски нагласи в гилдиите.