За българската следа на фестивала "Берлинале" разказва кинокритикът Павлина Желева
©
“Проект с участието на българи в пазара за копродукции на фестивала и участие на български сценарист Теодора Маркова в латвийски сериал също оставиха български следи в изданието на “Берлинале". Имахме и един българин, участник в “Берлинале Талънт" - когато си млад, там срещаш свои колеги и правиш необходими контакти", разясни повече за българското участие в събитието Павлина Желева.
Повечето големи режисьори и продуценти пазят силите си за фестивалите в Кан и Венеция, отбеляза Желева. “Берлин обаче е един от най-големите филмови пазари. За Източна Европа Берлин е най-достъпният пазар", смята кинокритикът.
“Берлинале" отнесе политически критики за пропалестински нагласи. “Има такова усещане за политизиране на фестивала. Понякога филмите с големите награди са твърде смели – те на практика не намират прием сред публиката в други държави. Селекцията на това издание обаче беше внимателно композирана така, че да не заостря политически ръбове. Главният програматор – италиански филмов критик, застъпи на поста преди 5 г. Важно е да се знае,че има още една директорка – холандка.
Трябваше да се придаде по-художествен образ и маниер, за да може да придобие фестивалът повече тежест сред професионалистите. Бутиков е характерът на вкуса на програматора. Министърът на културата в Германия каза, че вече ще има само едни директор, което предизвика брожения. Мартин Скорсезе също се подписа в петиция, в която подкрепи Карлуш Адриан – актуалният директор, чийто мандат приключва", даде контекст на провеждането на културното събитие Желева.
“Бе очевидно, че програмата има синефилски цели, без политика в откровен смисъл. При откриването все пак имаше напрежение, защото фестивалът бе поканил депутати от “Алтернатива за Германия"- крайнодесни. Те не присъстваха, но фактът на поканата предизвика скандал. Водещата бе мулатка и каза, че целият фестивал е с много подправки – подчинен на разнообразието, на различни континенти. "Черен чай“ е филм за африканка, която отива да живее в Китай, например", даде подробности Желева.
“Кристиан Петхолд от журито пък каза, че крайнодесните трябва да бъдат допуснати на фестивала. Относно закриването, там също имаше интересен момент. Награждаването на филм от паралелната програма "Панорама документи“ също предизвика критики. Бе награден документален филм от колектив с израелци и палестинци. Той получи главната награда от друго жури", добави кинокритикът.
Първият филм на Непал на фестивала вече е факт. “Награден бе филм от Доминиканската република. Южнокорейски филм също направи впечатление. Имаше две много интересни
пародии. В едната става дума за спомените на хипопотам, който е бил убит в Колумбия – но там хипопотами няма. Служил е като "муле“ на Ескобар за пренасяне на наркотици. Нараторът говори от под водата и разбираме какво е мнението на това животно за хората. Лентата взе награда за режисура и е в тона на магическия реализъм от Латинска Америка.
Другата пародия с награда от журито е "Империята“ на Бруно Дюмон. Той е самотен автор във френското кино, който обича да използва натюрчици и пародира "Междузвездни войни“.Тезата на автора е, че битките за завладяване съществуват още преди съществуването на хората. Пародията демонстрира действителността в дебилен смисъл. Фабрис Лукини преиграва жестоко нарочно и разсмя публиката страхотно", каза още Желева.
“Пътят към само идентификация на афроамериканците беше основна тема на лентата “Дахомей"-един от двата документални филма на фестивала. “Архитектон" е лента на руски режисьор, емигрирал в Берлин, която беше за това, как човека в миналото прави страхотни каменни постройки, а днешният човек просто смила бетон и прави грозни сгради, които накрая се разрушават - филмът започва с кадри от бомбардировки в Украйна", разказа още подробности от фестивала Желева.