В България още през 2011 г. беше внесен законопроект в Семейния кодекс и няколко други кодекси и закони, които предвиждаха т.нар. заместващо майчинство. Този законопроект получи много широк обществен отзвук, и то не в положителен смисъл. Обществото показа на 100%, че не е готово за регулиране на тези обществени отношения. Това каза юристът и председател на Фондация "Искам бебе" Мария Янева в предаването "Денят на фокус" на Радио "Фокус". 

Законопроектът не е приет, а към днешна дата според нея българското общество все още не е готово за подобен закон. "Най-сериозните ни опасения са, че нашата държава би се превърнала наистина в една туристическа дестинация за отглеждане на майки", заяви Мария Янева.  

Донорството на генетичен материал е регламентирано в българското законодателство. В страната ни в момента около 50 000 човека имат нужда от донорство на генетичен материал. Изискванията са за жените да бъдат на възраст между 18 и 35 години, а мъжете – до 45 години, обясни тя. "Нашето законодателство е категорично в тази посока – донорството трябва да бъде безвъзмездно. Дарителите имат право на обезщетение за оставането без работа, пътя, лекарствата“, допълни Мария Янева.  

През 2019 г. ВАС отменя Наредба 28, която регламентира асистираната репродукция и даряването на генетичен материал. "В рамките на три години ние бяхме без нормативна уредба и в нарушение поне на шест директиви. През изминалата година направихме един сериозен обществен дебат и приехме нова наредба. От няколко месеца вече имаме регулация в тази посока и правата и интересите на пациентите, както и техният генетичен материал, са защитени“, заяви председателят на Фондация "Искам бебе".  

Наказателният кодекс предвижда наказания за заплащане за износване на дете или за осиновяване по нежелание на майката. Към момента у нас няма подадени сигнали от пациенти за злоупотреби или черен пазар с генетичен материал, допълни Мария Янева.  

Тя посъветва семействата, които възнамеряват да прибегнат до сурогантно майчинство в чужбина, да се запознаят много подробно със законодателството на територията, на чиято държава то ще бъде извършено, както и да потърсят съдействие от консулска служба. "Много често имаме случаи, в които по една или друга причина дечицата имат увреждане поради начина, по който се износва плодът от износващата майка. Законодателството на голяма част от държавите, които имат заместващо майчинство, е доста либерално. Трябва първоначално да се провери дали държавата допуска детето от сурогата да бъде дете на майката, която дава генетичен материал, или там има договорни отношения за това коя ще бъде майка на детето“, обясни Мария Янева. 

Случаят в Гърция на организирана престъпна група за незаконни осиновявания тя определи като "страшен сценарий от филм на ужасите“. "Чухме за майки, които са държани против волята им, жени, притиснати от много обстоятелства. Въпросите са много не само от законодателна гледна точка, но и най-вече от морална“, коментира Янева.