IPCC е междуправителствен панел към ООН по изменение на климата, в който са представени националните научни общности. Провежданата в София среща е много важна. Докладите на тези научни общности отразяват по най-добрия възможен начин цялото знание в света по отношение на климатичните промени. Това каза Юлиян Попов – еколог и бивш министър на околната среда и водите, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Докладите на IPCC променят политическите и икономически решения на световно ниво, подчерта той. "Променят индустриални, инфраструктурни решения, застрахователната дейност, поведението на много хора, посоката на научните изследвания“, допълни Юлиян Попов.

Той отбеляза, че все по-често ставаме свидетели на екстремни прояви на времето – горещи вълни, наводнения, пожари, и поради това са необходими конкретни стратегии за адаптация към тези промени.

"Адаптацията става все по-актуална, защото сме навлезли в период, в който виждаме тези екстремни явления. Адаптацията към климатичните промени може да варира от глобални до съвсем малки, локални решения – например, дали да си засадим едно дърво, дали да използваме по-светъл асфалт, дали да правим водни тела с охлаждащ ефект в градовете, да променим цветовете, да сложим зелени покриви, които са добра изолация, а при силен дъжд забавят вълната и намаляват вероятността от наводнения“, обясни Попов.

Градовете консумират огромно количество електроенергия и съсредоточават все по-голяма част от населението на света. Те се превръщат в т.нар. "горещи острови“.

Стратегиите, подходите и решенията за справяне с климатичните промени са много. Те могат да бъдат глобални, европейски, национални, локални, градски, обясни експертът.

"Ние имаме Национална стратегия за адаптация, която е много сериозна, работи се по нейното прилагане. Много важно е градовете да имат цялостни стратегии и те да бъдат възприети на местно, локално равнище“, подчерта Юлиян Попов.

Връщането на реките в естественото им състояние е скъпоструващ проект.

"Проучваме модели за това какво може да се направи с реките, оставяйки бетона, но разбивайки течението на водата така, че да не се увеличи рискът от наводнения, а в същото време водата да се разлее върху бетонното корито, да се забави и да се зароди живот в бетонната част. Това е проучване, което правим с различни учени. Много е важно всякакви такива действия да бъдат базирани на сериозни модели и да се използва знанието и съвета на сериозни учени – имаме такива“, увери Попов.

Черно море се намира под комплексен натиск, заяви бившият министър на околната среда и водите. "Има постоянен натиск от страна на вливащите се в него реки, които са наситени с различни съставки от индустриалното земеделие, торове, които увеличават растежа във водата. Това, заедно с повишаването на температурата на водата, води до усилено цъфтене и до свиване на кислорода във водата. Това също е сериозен проблем“, обясни Попов.

Научна конференция, посветена на климатичните рискове за Черно море и Черноморския регион, поставя началото на системни проучвания на климатичното състояние на Черно море, заяви експертът. Черно море е най-голямото мъртво водно тяло в света. То е дълбоко море и 9/10 от него е наситено със сероводород – отровен и запалителен газ. "Той се поддържа надолу от един междинен студен слой, който в резултат на климатичните промени започва да изтънява и на някои места започва да се разкъсва. Още не знаем какво ще се случи, ако той се разкъса сериозно. Ако се разкъса и започне да излиза нагоре, това ще е катастрофално“, предупреди той.

Според Юлиян Попов можем да намалим ефектите на климатичните промени и да ги забавим чрез спиране употребата на фосилни горива. "

Това трябва да се случи във втората половина на ХХІ век. Ако това се постигне, имаме голям шанс да обърнем нещата или поне да ги задържим в някакво състояние, което може да бъде управляемо и да се адаптираме. По отношение на адаптацията имаме големи шансове, но трябва да се мобилизира политически целият свят, финансово и да започнем да мислим и на локално равнище. Ключови са градовете, реките, залесяването“, обясни той.