Тази година най-вероятно няма да видим изпълнение на капиталовите разходи - в макрорамката на бюджета се вижда, че за следващата година ръстът на капиталовите разходи е значително увеличен. Това, което няма да бъде изпълнено тази година ще се направи опит да бъде изпълнено следващата. Освен това има допълнителни разходи, които трябва да бъдат увеличени като текущи и социални разходи, което ще рефлектира и на приходната част на новия бюджет. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" д-р Юлиан Войнов, финансист и икономист.

"Предложените закони в момента, приети от Министерски съвет и вече налични в парламента, целят увеличаване на данъчните приходи от източници, които до този момент не са били използвани максимално рационално. Най-важният въпрос е дали в края на краищата ще бъде спазено бюджетното салдо за 2024 г. Бюджетен дефицит е заложен на 3%, от гледна точка на целта на България за влизане в Еврозоната, това е един от важните критерии наред с инфлацията, която също е един от основополагащите критерии и оценката на страната за готовността й за влизане в Еврозоната", отбеляза икономистът.

Според Юлиан Войнов при всички случаи ще има напрежение около новата план-сметка, тъй като предложенията на Асен Василев срещат отпор в различни сфери.

"Особено активни в това отношение са ресторантьорския бизнес, където има доста инициативи срещу планираните промени. От гледна точка на това, че част от участващите в т.нар. сглобка по-скоро са склонни да подкрепят исканията на определени бизнеси, в частност на ресторантьорския бизнес. Най-вероятно ще породи напрежение в правителството и в парламента, доколкото тези проблеми могат да създадат наистина сериозни проблеми на бюджета и на макроикономическата ситуация в страната, в настоящия момент е трудно да се определи. Но при всички случаи самият бюджет и съответно промените в данъчните закони ще минат, според мен трудно, с много разгорещени дебати, с много промени.

Това, което е най-важно е, след приключването на дебатите и приемането на окончателния вариант на бюджета, да не се стигне до ситуация, където заложеният бюджетен дефицит да бъде надхвърлен. Защото това категорично ще означава, че ние самостоятелно и еднозначно поемаме пътя на отказ от влизане в Еврозоната", отбеляза икономистът.