Конституционният съд трябваше да отиде по-далеч, прилагайки един висок, общ стандарт да оцени тези промени. Това каза проф. Янаки Стоилов - конституционен съдия по повод решението на Конституционния съд да отмени съдебната реформа, но да остави орязаните права на президента при назначаването на служебен кабинет.

"Конституционният контрол има дълга история в Европа - около столетие, в нашата история - по-кратка. Може обаче да се проследи тенденция, че ако в първите десетилетия това е преди всичко формален контрол, дали един орган, който не олицетворява първичната учредителна власт е спазил реда за промяна на Конституцията и дали не е надхвърлил своята собствена компетентност. Освен тези ориентири през последните десетилетия установяваме, че все повече се прониква и в съдържанието на Конституционната уредба. Това, което носи различни наименования в практиката на различните юрисдикции - то може да бъде наречено материално или нормативно ядро на Конституцията, ценностен консенсус или базова структура на Конституцията. Българският КС в годините също очертава такава линия. Сегашните промени бяха най-многобройни, защото бяха оспорени в тяхната цялост и трябваше да бъдат прегледани от КС. Понякога се казва, че ако от едно решение не са доволни и двете страни, значи то е намерило необходимия баланс, но аз не бих отнесъл тази квалификация към сегашния общ резултат. Според мен Конституционния съд трябваше да отиде по-далеч, прилагайки един висок, общ стандарт да оцени тези промени", подчерта пред БНТ Стоилов.

"Да отбележа голямата работа, която беше извършена от съда и особено от тримата докладчици - съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова и Соня Янкулова, разбира се мнозина други също участвахме в оформяне на базови елементи в решението в неговата редакция. Нашият стремеж, поне на тези, които поддържахме позицията за противоконституционност и на текстовете, които не събраха необходимото мнозинство, мисля, че е еднаква. Тоест приложен е общ стандарт и съответните критерии към него, така че всеки един трябва да направи своята преценка", отбеляза професорът.

Според думите му решението на Конституционния съд не е забавено, тъй като делото се води от около половин година.

"Искам да отбележа, че най-много бяха промените в главата за съдебната власт. Дори самата промяна в Конституцията започна с мотива, че трябва да се реформира съдебната власт. Покрай това нещо бяха зададени и други допълнителни теми. Излезе обаче, че това, заради което е започнала промяната остана в минимална степен, а другите въпроси. За редица от разпоредбите в частта за съдебната власт е казано, че те сами по себе си не са проблемни, но поради системната им свързаност с други, които са противоконституционни , те в крайна сметка споделят същата съдба."