Една от най-горещите теми в енергийния сектор през последните години – вятърната енергия в Черно море, отново беше дискутирана във Варна. Целта е обществото да получи реална и обективна информация за ползите и недостатъците на ветрогенераторите и да се акцентира върху потенциала на Черно море за производство на чиста и евтина енергия.

Поддръжниците на идеята за изграждане на ветрогенераторни паркове в Черно море откриват безспорни икономически ползи от тях.

Д-р Мария Трифонова, преподавател в СУ: "Това е индустрия, която има потенциал за широкомащабно разгръщане на технология, която може да доведе до постигане на целите за декарбонизация, които до 2030 г., ако погледнете националната програма за енергетика и климат, са доста амбициозни. Това може да се случи с офшорен вятър."

Преди да се взимат стратегически решение в областта обаче трябва да се вземат предвид всички възможни ефекти. Според бившия енергиен министър Александър Николов, интересите на държавата и на частните инвеститори в случая се разминават:

"Не трябва да се забравя, че България има доста сериозен потенциал в алтернативни проекти. Не е задължително фокусът да се поставя върху проекти, които са в морска акватория."

Експертите припомнят, че вятърната енергия е стратегически важна за Европейския съюз технология и допълват, че в момента има огромни възможности за изграждане на мрежова инфраструктура, разгръщане индустриалния потенциал на регионите и за развитието на пристанищата.

Д-р Мария Трифонова, преподавател в СУ: "Полша е държава, която в стратегическата си рамка е казала - искаме да имаме 18 гигавата общо офшорна вятърна мощност, но задължително това е свързано с инвестиции в пристанищна инфраструктура. Такава индустрия може да донесе до 10 000 работни места, 33% от които са местни доставчици на оборудване, на логистични услуги.

Други смятат, че ветрогенераторите никога няма да могат да компенсират напълно производството на електроенергия от въглища.