Върховният касационен съд възобнови делото за убийството на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов и връща делото за ново разглеждане от друг състав на ВКС.

Делото е образувано по искане от главния прокурор за възобновяване на наказателното производство срещу Александър Георгиев и Радослав Кирчев въз основа на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Стоянова с/у България“. С него е констатирано нарушение на чл. 14 вр. чл. 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), което се изразява в това, че при определяне на наказанията не е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство извършването на убийството на Михаил Стоянов по хомофобски подбуди.

С присъда от 22.06.2016 г. на Софийския градски съд Александър Георгиев и Радослав Кирчев са признати за виновни в това, че на 30.09.2008 г. в гр. София, парк "Борисова градина“, в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили Михаил С., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития. На Александър Г. е наложено наказание "лишаване от свобода“ за 13 години, а на Радослав К., извършил деянието като непълнолетен, е наложено наказание "лишаване от свобода“ за 4 години и 10 месеца. С решение от 12.07.2017 г. на Софийския апелативен съд присъдата е изменена, като са увеличени размерите на наказанието "лишаване от свобода“ – на Александър Г. на 15 години, а на Радослав К. на 6 години. С решение от 21.06.2018 г. на ВКС е изменено решението на въззивния съд и наказанията са намалени на "лишаване от свобода“ за срок от 10 години за Александър Г. и "лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца за Радослав К.

Според върховните съдии искането за възобновяване е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно, макар и не изцяло по изложените в него съображения и претендирани правни последици.

Тричленният състав на ВКС намира, че изразеното становище в решението на ЕСПЧ и естеството на нарушението имат съществено значение за делото, като оправдават извода за наличие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК и прилагане на подход за поправянето му в изпълнение на задълженията на Република България като страна по ЕКПЧ. "Действително, основният акцент, изводим от решението на ЕСПЧ, за преодоляване на констатираното нарушение, е прилагането на генерална мярка за въвеждане на хомофобските подбуди като квалифициращо обстоятелство при насилнически деяния, което очевидно е в правомощията на българския парламент. Същевременно, съвсем ясно е, че е отправена критика и към националните съдилища, които не са положили достатъчно усилия да изпълнят задължението си да реагират по подходящ начин на нападения, мотивирани от хомофобски подбуди, като отчетат специфичната им същност и не допускат да бъдат подценявани актове с такова разрушително въздействие върху основни права, каквото в случая е правото на живот“, се казва в мотивите на решението на ВКС. Според върховните съдии в светлината на отсъстваща законодателна уредба по разглеждания въпрос и спорно тълкуване дали хомофобските подбуди могат да бъдат обхванати от съществуващата квалификация за хулигански подбуди, двете инстанции по същество (СГС и САС) са отчели формално тези подбуди като отегчаващо обстоятелство, без обаче да пояснят каква тежест им придават, а ВКС дори изобщо не ги е споменал и съобразил при преценката относно справедливостта на наложените на осъдените наказания. В този аспект ЕСПЧ недвусмислено е посочил, че "не може да се каже, че хомофобските подбуди за нападението са имали измерим ефект на това ниво на анализа“.

Съдебният състав на ВКС, действащ по реда на възобновяването, намира, че тази съдебна практика следва да бъде ревизирана, като съдилищата, включително ВКС като касационна инстанция, постановила последното по делото решение, следва да бъдат насърчени да преодоляват системното пренебрегване на посочените дискриминационни подбуди, за да гарантират пълноценна защита на основните права по ЕКПЧ. Това може да бъде осъществено чрез внимателно и подробно анализиране на тези подбуди, надлежна оценка на тяхната тежест и значение при индивидуализацията на наказанието по начин, който да даде насока на съдебната практика с цел избягване на повторяемост на нарушението по чл. 14 вр. чл. 2 от ЕКПЧ. Липсата на такъв подход се оценява като особено съществено процесуално нарушение, тъй като краен резултат е довело до постановяване на цитираното решение на Европейския съд по правата на човека.

В мотивите се казва, че изложеното обуславя необходимостта от възобновяване на производството по к.н.д. № 1258/2017 г. на ВКС, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане на тази инстанция, която в пределите на своите правомощия да констатира изрично и извърши надлежна оценка на тежестта на специфичните дискриминационни мотиви за извършване на престъплението, както и на значението им за определяне на наказанията на двете осъдени лица.

"Върховният касационен съд в настоящото производство не изразява становище във връзка с размера на наказанията, наложени на подсъдимите, защото основанието за връщане се свързва с дейността по анализ на обстоятелствата, които ги определят и по-конкретно – обсъждане на подбудите за извършване на престъплението“, посочват върховните съдии.