През миналата година, например, знаете има и геодезисти, които тръгват да мерят един път или магистрала, когато тя трябва да бъде ремонтирана и се прави заснемане, и част от тяхната задача, съгласно изискванията и нормите, е на всеки 10 м да се слагат йодезични пирони. Те се забиват в асфалта и маркират определени точки така необходими после за измерването. И те на високо натоварените наши пътища и магистрали с какви ли не автомобили и тежки, леки с високи скорости, дебнат в определен промеждутък от секунди да ходят там, за да забият пирончето. Въпреки че има сложени временни табели, оказващи, че се работи, да се намали скоростта и така нататък, дисциплината на водачите е извън всякаква критика и имаме за миналата година четири човека загинали, блъснати от автомобили на място загинали – геодезисти. Това каза за предаването "Визия нула" професор Чавдар Колев от Висшето техническо училище "Тодор Каблешков“.

"4 човека и доколкото разбирам това е близо един процент от всички загинали от пътни произшествия в България. В името на какво? Че всички добри намерения водят към ада. И това как може да се преодолее? Ето в наши дни с високи технологии, които всички, всички професионалисти, непрофесионалисти да речем се чували за тях – дрон. Дронът минава със съответната програма, заснема територията, точността е много добра, характерни точки също са заснети, чийто координати се знаят и оттук натам се получава един модел, за който въобще не е необходимо някой да ходи там да го блъскат колите и да забива пирончета. Нещо, което, обаче, трябва да отпадне от нормативната уредба, да ги задължават тези хора да бият тези пирони. Нали две неща - едното е да се въведете технологията и второ да се отмени това задължение. Или пък измерването - ето друг фактор, много важен технически за безопасността", коментира професорът.

"Много рядко мисля, че само за магистралите и то за определени участъци биват възлагани поръчки на специализирани лаборатории, които в България са две, три максимум, максимум, но все пак са достатъчни да измерват параметрите на съществуващия път. Това са носимоспособност, равност, гладкост и други такива да не занимавам аудиторията, която става инструментално с едни специализирани автомобили, вътре с доста електроника и така нататък, модерни, които като минат има и георадари също така, които да заснемат каква е настилката, колко е дебела, какви пластове има и така нататък. И всичко това е напълно първо безопасно, защото голям автомобил върви си и не пречи никому, на второ място става много бързо, много точно измерване и дава резултати за куп физически и механически параметри на конструкцията, по които грамотният инженер много лесно може да направи анализ и да оцени състоянието на настилката и степента, до която тя е износена и още колко живот й остава на нея. Тези неща не се правят на по-ниските категории пътища, да речем втори и трети клас и така нататък, доколкото знам впрочем, освен по някакво изключение и моето мнение е, че ако тази практика, която е нормална за нормалния свят, бъде прилагана ежегодно или там на определените експлоатационни периоди за всички пътища, то ние вече ще имаме една доста по-различна картина. И планирането на ремонтите, и поддържането на пътищата вече ще бъде наистина на една строга научна математическа основа, а не на политическите виждания на някои", подчерта Чавдар Колев.