Колко струва на данъкоплатеца уличното осветление? Какви приоритети финансира общинският бюджет? Може ли всеки гражданин да участва в обсъждането на финансите на своята община и взема ли се предвид мнението му?

На всички тези въпроси се опитват да отговорят в новото си изследване икономистите от ИПИ "Оценка на общинските бюджети: Как да се прави и какво да се следи?“

Изследването представя разработената от ИПИ методология за оценка на общинските бюджети и я прилага върху избрана група от общини. Целта ни е да подпомогнем анализа на бюджетния процес и оценката на бюджетните резултати на общините. Методологията стъпва на аналогични документи в международната бюджетна практика, адаптирани към условията в България, и се основава на информация, предоставена от общините или достъпна свободно от техните електронни страници и тези на министерствата.

Методологията включва две части – от една страна оценка на бюджетния процес, правила и процедури от гледна точка на тяхната прозрачност, периодичност, пълнота и специфичност, и от друга страна – оценка на бюджетното изпълнение и резултати, която да даде възможност на общините да сравнят своето представяне с това на свои колеги на база на обективни показатели по отношение на финансова самостоятелност и устойчивост, задлъжнялост, адекватност на разходите и бюджетна позиция.

ИПИ направи пробно изпитване на предложената методика върху избран кръг от общини и резултатите показват, че:

- Много голям дял от общините имат приети и публикуват периодично документи, свързани с бюджетната процедура, но не всичко в машинно-четим вид;

- Фискални цели са заложени в бюджетите на 81% от общините, само около половината от бюджетите обаче (53%) представят разходи в класификация, различна от тази по икономически елементи;

- Версия на бюджета за граждани – кратък документ, изготвен на достъпен за широката общественост език - е налична в 57% от общините;

- В едва 8 от 21 случая (38%) обаче е представена връзка с национални бюджетни документи и стратегии.

Резултатите от изпълнението на бюджетите показват, че въпреки големите различия между включените общини, всяка от тях показва както силни позиции по определени индикатори, така и области на възможно подобрение, по-специално по отношение на  събираемостта на местните разходи и управлението на общинския дълг.

Задлъжнялостта на една община е пряко свързана с фискалната ѝ позиция и финансирането на бюджетното салдо (дефицит). Въпреки ограничените възможности на общините да теглят дълг, неговото равнище в номинално изражение и в сравнителен план показва как местната власт сесправя с предизвикателствата на дълговото управление.

Индикатори:

– Размер на дълга, като процент от планираните приходи, изравнителна субсидия и други трансфери за местни дейности от централния бюджет: изчислява се като съотношение между номиналния размер на дълга и планираните приходи, изравнителна субсидия и други трансфери за местни дейности от централния бюджет;

– Размер на дълга на човек от населението: изчислява се като съотношение между

номиналния размер на дълга и планираните приходи, изравнителна субсидия и друг трансфери за местни дейности от централния бюджет, разделено на населението на общината по последни данни на НСИ;

Дългът спрямо населението предоставя важна информация за финансовата тежест върху местното население и възможностите на общините да управляват своята задлъжнялост.

Средният размер на общинския дълг на човек от населението е 229 лв., но различията между отделните общини в страната са значителни. Например, общини като Враца (422 лв.) и Варна (519 лв.) се открояват с високи стойности на дълга на глава от населението. Тези нива са пряко свързани с икономическите нужди на общините и възможностите им за инвестиции, но също така представляват потенциално предизвикателство за финансовото управление и общото благосъстояние на гражданите.

Високият дълг на човек може да доведе до по-голяма зависимост на общината от външни източници на финансиране и може да увеличи тежестта върху бъдещите бюджети, особено ако не се съпровожда от адекватни приходи. Високият дълг на човек, както във Варна и Враца, е свързан с големите инфраструктурни проекти, които изискват значителни инвестиции, но също така увеличават финансовата тежест върху бъдещите бюджети и потенциално върху нуждата от разширяване на

данъчните постъпления.

От друга страна, общини с по-ниски стойности на дълга на човек от населението като Търговище (55лв.) и Казанлък (71 лв.) управляват по-ефективно задълженията и минимизират финансовата тежест върху населението. Ниското ниво на дълг на човек може да бъде резултат от по-малки инвестиционни програми или от по-строго бюджетно управление. Въпреки това е важно да се подчертае, че ниското ниво на дълг не трябва да бъде за сметка на инвестициите в инфраструктура./виж галерията/

Цялото изследване можете да прочете тук.