За първи път в историята браншът е толкова обединен. Това коментираха в студиото на "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“ Владимир Стоянов, председател на сдружение "Българска розова долина“ и Мирена Георгева, член на УС. Според тях в момента, в който стане стратегически секторът, много неща ще се променят. "Най-малкото митническият контрол. В момента, в който на масла, произведени от трети страни, има ставка на "Митница“, нашето мигновено се връща на европейската сцена. Няма никакъв проблем всеки да си вкарва откъдето иска, стига да си плати таксите на "Митницата“, обясниха двамта.

По думите му през последните шест години секторът е изключително нестабилен. "Имаше силно изкривяване на икономиката в сектора със завишаване на цените на цвета, от което за три години резултатът беше 50% от дестилериите да затворят, голяма част от тях фалираха. След това пък стана обратното – нямаше три години пък за цвета пари, и в общи линии пък това доведе до изкореняване на розите. Сами си навредихме като бранш. Поради тази причина работихме и успяхме да договорим за първи път в историята държавата да може да финансира, през Банката за развитие, малките дестилерии. Говорим за оборотни средства, за да не може да се изкривява икономически секторът, за оборотни средства – пари, които ще бъдат давани срещу произведено розово масло, които директно през дестилерията ще отиват на полето. Говорим за себестойност на продукцията. След като свърши кампанията, тя се реализира“, обясни той.

Стоянов добави, че 20 милиона са отпуснати за 20 дестилерии, което е достатъчно. "Много добро послание, че оборотни пари ще има, за берачите ще има, хората ще могат да работят във фабриките“, коментира той и уточни, че програмата е тригодишна и догодина, и по-догодина ще е така.

Според Мирена Георгиева това дава стабилност на дестилериите, които изкупуват розовия цвят, да гарантират цена на производителите, на стопаните на розови масиви, които от своя страна да имат спокойствие, че могат да платят на работниците. "Разбира се, заплащането е проблем. Колкото повече се плаща на работниците, толкова повече се увеличава себестойността на продукта. Това вече може да го направи съвсем нереализуем след това на пазара. Така че ние наистина трябва да държим един баланс между това, което удовлетворява хората на полето, и това, което в крайна сметка удовлетворява и хората, които произвеждат“, обясни тя. Мирена Георгиева направи уточнение, че розовото масло е суровина, но то е и продукт. "Все пак се произвежда и има производствен процес, което също струва, и ние трябва да намерим тоя баланс, така че да са щастливи всички страни и да успеем да си продадем маслото в крайна сметка“, допълни тя.

Милослава АНГЕЛОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"