Хората не бива да смятат, че са родени със знанието за техния град, само защото са израсли на това място. Отвореното съзнание е нещо, от което имаме нужда. Знанието обогатява и така градът се променя. Това започва от един интерес, който вярвам, че всеки един от нас таи някъде дълбоко в себе си. Това каза създателят на проекта "Бохемска София" Виктор Топалов в предаването "Един неделен ден по шосето" на Радио "Фокус"

Преди повече от три години той създава сайта "Бохемска София", автор е на книгата "Бохемска София: Духът на стария град" и съавтор на "Бохемска София: Духът на стария град". Води и тематични турове из столицата.  

"Мога да кажа, че в момента имам сътрудници и хора, които ми съдействат под една или друга форма. Много от тях започнаха като едни градивни критици с публикации в нашата страница, казвайки "Това не е точно така". Почти на всеки, който ми даде такъв коментар, аз изпратих лично съобщение, за да благодаря за приноса, защото и до днес смятам, че най-важно в моята работа е истината. По-късно се запознах и с хора, които се занимават професионално с писане на статии, с провеждане на обиколки и с организиране на събития. Днес мога да кажа, че познавам поне 90% от хората, които активно се занимават с изследването на историята на София", разказа Виктор Топалов.  

Когато чете за историята на неговия град, той се чувства по-близо до историята на неговите родители и прародители.  

"Бохемска София" олицетворява духа на София, който аз обичам, хората на изкуството, които минават през какви ли не трудности, за да се превърнат в големи творци. Възхищавам се на хората на изкуството, но съм избрал комфорта да разказвам за тях и по този начин да се опитам да вдъхновя днешните хора на изкуството. Опитвам се да споделя това, което вярвам, че и моите герои са усещали. Затова винаги разказвам с чувство и се старая да използвам думи, които са по-скоро типични за техния език. Опитвам се наистина да вкарам читателя, слушателя, зрителя в онова време, затова и езикът е по-различен", каза Виктор Топалов.  

Едно от любимите му места в столицата е ул. "Хан Аспарух", която той определи като "учебник по българска литература". "Ул. "Хан Аспарух" е сърцето на този литературен квартал, който аз обичам да наричам "Квартала на писателите". В сърцето на днешната София съм успял да локализирам повече от 100 места, свързани с живота на българските литературни класици в периода между Освобождението и края на Втората световна война. Поне 50 от тях са квартири. Там живеят някои от най-големите имена в нашата литература – Яворов, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Атанас Далчев, Цветан Радославов, Дора Габе, Боян Пенев, Елисавета Багряна, Алеко Константинов, Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Константин Константинов“, изброи Виктор Топалов.  

"Кварталът на писателите" граничи с "Квартала на художниците", а връзката им е паметникът на Патриарх Евтимий. "От двете страни на ул. "Граф Игнатиев" до "6-ти септември" и до ул. "Гурко" се намират домовете и ателиетата на около 15 наши художници и скулптори. Тези места наистина чакат своите посетители. Това са някои от най-големите имена в нашето изкуство“, допълни Виктор Топалов. 

"Журналистическият квартал" пък се намира между бул. "Христо Смирненски", "Драган Цанков", ул. "Борова гора“ и ул. "Добри Войников". "Там пък ние успяхме да намерим домове на петнайсетина български артисти от първото поколение в Народния театър. Всичко има някакво начало и нашата цел и желание е на обиколките ни да виждаме младите творци, за да може това послание да продължи през тях", допълни Виктор Топалов.