Вицепрезидентът: България губи духовни територии, отстъпва в световното културно съперничество
© Администрация на Президента
В Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“ представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата, на Министерството на външните работи, университетски преподаватели от цялата страна, представители на академични институти обсъждат преподаването, съхранението и перспективите пред българския език у нас и в чужбина, развитието на българистиката и създаването на Български национален културен институт. При подготовката на форума три групи от водещи специалисти заседаваха по тези основни теми.
Конференцията се провежда в деня на 160-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов и точно в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“, защото 2022 г. се честват 300 години от рождението на хилендарския монах и 260 години от написването на "История славянобългарска“.
Единна езикова политика, устойчивост и развитие на българските лекторати зад граница, необходимостта от Български национален културен институт – върху тези три теми акцентира в изказването си вицепрезидентът Йотова. Тя постави въпроса за съхранението на българския език и идентичност в историческите ни диаспори, в новата емиграция, за ролята в съвремието на езика, благодарение на който нашият народ е оцелял през вековете.
Като спешна национална задача вицепрезидентът определи възстановяването на позициите на българистиката. "Не можем да се задоволяваме повече само с констатацията, че заемаме слабо периферно място в славистиката. Изместени сме от свои колеги от Република Северна Македония“, посочи Йотова и изтъкна, че за първи път от години наред Министерството на образованието и науката отпуска средства за целенасочено развитие на българистиката. Според вицепрезидента е необходима институционална подкрепа за изработването на цялостна инфраструктура на лекторатите, с ясни цели за съдържанието на преподаването, за издигане на статута на българския лектор, за засилване на интереса към българските лекторати, за възобновяване на традициите за срещи в България на водещи световни специалисти в областта на българистиката, историята и културата. Тази есен вицепрезидентът планира такъв форум.
Илияна Йотова е убедена в необходимостта от Български национален културен институт като наднационална институция, която ще работи за позитивния образ на България навън, за сънародниците ни в чужбина – за връзка помежду им и с българската държава, за опазването, признаването и разпространението на българския език, за българската национална идентичност, нейното съхранение и развитие. "Идеята за Български културен институт не е нова, възражда се през годините, но все остава затворена в прашните папки. Искаме да я осъществим заедно. Това е надпартийна задача, неподвластна на мандати и този институт трябва задължително да бъде създаден със закон. В това са убедени всички, които подкрепят идеята – тук в България и сред сънародниците ни в чужбина. Готови сме с концепция след проведени срещи още през 2018 г. с над 80 имените български писатели, режисьори, художници, артисти, учени, културолози, социолози и др., след срещи с представители на институциите“, посочи вицепрезидентът.