Вицепремиерът Караджов: Предстои представянето на Морския пространствен план пред Европейската комисия
©
Морският пространствен план е разработен от експертите от Националния център за териториално сътрудничество и детайлно описва всички аспекти от функционирането на Черноморския регион, като дава прогнозни сценарии за икономическото му развитие при спазване на екологичните норми. "Това е нашата пътна карта за устойчив растеж на морската икономика и развитие на българския Черноморски район до 2035-та година“, каза министър Караджов. Той заяви, че България има предпоставки за силен растеж, основан на синята икономика. "С около 400 километра крайбрежие и изключителна икономическа зона от около 36 000 кв. км в Черно море, в която притежаваме правата върху подземните и водни ресурси, имаме огромен потенциал. Трябва да насочим усилия той да бъде изучен и използван по-ефективно“, каза още вицепремиерът. Според него начините да стане това са чрез по-цялостно обвързване на Интегрираната морска политика с Интегрираното управление на крайбрежните зони. Пред морския сектор също стои съществен потенциал за развитие - тежката индустрия, воден транспорт, туризъм, енергетика и природни ресурси, смята вицепремиерът. Заради развитата си транспортна и научна инфраструктура в крайбрежните области Добрич, Варна и Бургас може да бъде постигната интелигентната специализация, насочена към морския сектор. Регионалният министър коментира още, че от стратегическа важност за развитието не само на Черноморското крайбрежие, но и на страната, е проектирането и изграждането на АМ "Черно море“. Предложението е тази магистрала да продължи като първокласен четирилентов път на север от Варна до Шабла с връзка към Констанца и Тулча, а на юг от Бургас – до Созопол и Резово с връзка към Демиркьой и Истанбул. Така ще се реализира стратегическата цел за подобрена "свързаност", ще се създадат условия за пълноценно използване на специфичните потенциали на района и ще се активизира източната меридиална ос на развитие по Черноморското ни крайбрежие.
"Така бихме могли да намалим негативните ефекти от международната ситуация с инструментите, с които разполагаме“, каза още регионалният министър.
Той напомни и за възможностите за развитие на трите общини с европейски средства. Варна и Бургас са сред десетте града, които са определени за центрове за растеж по Програмата за развитие на регионите за 2021-2027 година и те могат да се състезават с останалите за ресурса от над 1 млрд. лв. Добрич е сред общините, които ще имат достъп до 2,5 млрд. лв. С над 750 млн. лв. от петте програми за трансгранично сътрудничество, също биха могли да бъдат реализирани съвместни проекти в пограничните региони на България. Централните и местни власти имат осигурен достъп и до още 2,5 млрд. лева по други европейски програми за сътрудничество и добросъседство, каквито са Интеррег-Европа и "NEXT Черноморски басейн“.
В събитието се включиха и ученици от Професионалната гимназия по морско корабоплаване и риболов “Свети Никола“ в Бургас.
Във форума участваха също областните управители на Бургас – Стойко Танков, на Варна – Благомир Коцев, и на Добрич – Галин Господинов, кметът на Бургас Димитър Николов, народните представители Петър Кънев и Златомира Карагеоргиева-Мострова, представители на институции, свързани с морето, и други.
След него, вицепремиерът Караджов проведе работна с тримата областните управители и народния представител от ИТН Златомира Карагеоргиева-Мострова. Областните управители поставиха проблемите на техните населени места, свързани с пътната и ВиК мрежите.
Програмата за посещението на вицепремиера Караджов предвижда провеждането на работна среща и с кмета на Бургас Димитър Николов.