След 3-годишната политическа криза и служебните управления на президента Радев, управлението чрез редовно правителство е някаква форма на стабилност, въпреки че голяма част от неговата енергия през цялото време отиваше за обиране на луфтовете и скандалите около сглобката, тази паянтова конструкция на това управление. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" Веселин Стойнев, коментатор и заместник-главен редактор на списание "BGlobal“.

"Ако броим конкретните постижения, вероятно можем да изброим доста неща. Разбира се, доста конкретни провали, но пак казвам, че основната заслуга на това правителство е просто фактът на неговото съществуване, че то ще си изкара 9-месечният мандат, вижда се, предопределен с тази договорка. Въпросът е дали ще продължи. И всъщност, ако не продължи това управление, тогава и заслугите на предишните 9 месеца ще бъдат заличени, защото тежкият компромис, който беше направен за формирането на това управление, няма да получи своето оправдание", каза Стойнев.

Според него, по външната политика, двете формации, които стоят зад това управление нямат никакви различия. 

"България не е външно-политически фактор, по-скоро един от успехите на тази сглобка е, че ни върна по-здраво към евроатлантическия коловоз, така, че няма никакви основания от гледна точка на договорките досега, защото беше договорена единствено ротацията на премиерите и никъде не беше казано, че външен министър ще продължи да е Габриел или че външен министър ще стане Денков. И най-фрапантното е, че и Денков и съпредседателят на партията му “Продължаваме промяната" Кирил Петков два последователни дни извадиха безумният аргумент, че постът на външния министър им трябвало, за да можел да се чува гласът на партията в чужбина. Тоест, той се превърна в партиен секретар по международните въпроси. Това освен, че е нелепо, означава и заявка за водене на две паралелни външни политики - една на премиера и правителството като цяло, друга на външния министър, което е пълен абсурд. И най-големият абсурд е, че никъде по света правителство не пада заради един министър, т.е. едно управление не пада заради недоговорен един-единствен, при това не ключов пост. Ключовият пост е на премиера, ключовият пост е на финансовия министър и разбира се, правителство пада, когато има грандиозен скандал, то може да падне и заради някакъв второразреден министър. Но ти да съсипеш управлението си без нито една легитимна причина, означава да подкопаеш изобщо легитимните основания за неговото съставяне. Какво ще кажат избирателите на ПП-ДП например, които преглътнаха огромният компромис техните политически представители да се наредят до довчерашните им първи врагове, наричани корупционери и кукловоди на дълбоката държава. И сега изведнъж, това управление, този тежък компромис да падне заради едното нищо. Не заради съдебната реформа, не заради оръжието за Украйна, не заради, ако щете земеделските производители или заради липса на отказ на някаква стратегическа политика. За нищо, за един пост, зад който не стои никаква кауза. По този външно-политически пост нямат различия и е все едно кой ще бъде министър на външните работи в този смисъл", добави Веселин Стойнев.

По думите му, най-голямата глупост, която могат да допуснат е наистина да развалят сглобката, без реално да има никакво обяснение за това, без да има видима причина. Причина имаше за създаването й - да изглеждаме открито, да не се явяваме постоянно на избори на които се случва едно и също. Да не продължава да управлява президента, превръщайки парламентарната република в президентска, да върнем страната на евроатлантическия коловоз в тежката геополитическа ситуация, в която Путин води несправедливи войни. Сега такова нещо няма. Приета е Конституцията, поправките.  Гласувано е оръжието за Украйна. Бюджетът е одобрен и то с огромните претенции и желания на всички страни. Така че това ще бъде едно грандиозно фиаско, от което мисля, че всички ще понесат една много-много тежка цена. И особено ПП-ДБ, защото тяхната позиция в момента е  как да кажа по-нестабилна, по-неоправдана. Защото срещу компромиса да влезеш в управлението, ти излизаш от него без реална причина. 

"Толкова ли е силно постолюбието, тоест, любовта към постовете, та надскача здравословния инстинкт за съхранение на некоалиционните партньори?", попита Стойнев.