Велиана Христова, журналист: Медиите станах рупори на определени интереси – на политическата и корпоративна структури, на отделни лица и групировки
© Личен архив
"И всяка медия е длъжна или се налага да заема определената позиция, която е зад съответния интерес, и нищо друго не може да пробие. И при това положение каква свобода на словото и за какво говорим въобще? В гилдията много добре се знае, вероятно и вие знаете коя медия кого обслужва. Всичко това се знае. Но понеже хората не са много ориентирани и четат просто или гледат, и така, вярват на всичкото, което им се приказва. И в един момент става действително пълен хаос, не могат да разберат кое е истината“, каза още тя.
Според нея, ако човек изчете всичко, може би ще намери вярната среда - кое е вярното и кое е крайностите. По думите й хората четат само определени неща и поради тази причина картината е едностранчива. Велиана Христова подчерта, че във Факултета по журналистика би трябвало да с обръща особено внимание на свободата на словото, да се възпитават журналисти, какво е това като професия.
"Там има по-скоро в последно време уклон към пиар, а пиарът е обслужване. Това ми се струва, че малко трябва да се промени и самото образование по журналистика. Когато се подготвят журналистите, да им се обяснява, да се възпитават в същността на професията. Защото професията не е да държиш микрофона или да записваш каквото ти е казал някой. Професията е и да си абсолютно подготвен, за да не могат да те излъжат и съответно и ти да не излъжеш хората“.
Според журналиста цензурата и автоцензурата вървят ръка за ръка и ако няма цензура, няма и автоцензура. Тя смята, че в момента е невъзможно да бъдат избегнати зависимостите на издателя, изразяващи се в натиск върху журналистите от дадена медия. Тя посочи, че начинът е въвеждането на Закон за защита на журналистите.
"Има един-единствен начин – Съюзът на българските журналисти го предлагаше в няколко парламента, но никой не ни обръща внимание, и това е да се приеме Закон за защита на журналистите. Вътре тези неща да се обговорят, за да има журналистът на какво да се опре. Защото сега единствената му възможност е да напусне медията си и да съди издателя за определени действия. Друга възможност няма, той няма защита от това. И такъв закон би трябвало да се приеме. Да се надяваме, че в това Народно събрание най-сетне ще ни обърнат внимание, защото от медиите зависи обликът и в обществото“, каза още Христова.
Тя коментира и подписаната от нея позиция от името на журналистите във вестник "Дума", която бе изпратена до Националния съвет на БСП и с нея се изразява остър протест срещу унизителното отношение към екипа на "Дума", како и срещу диктата и експеримент, разрушаващ изданието:
"Първо трябва да кажа, че аз съм го подписала това писмо в силата на моята отговорност като председател на Синдикално-журналистическото дружество, но това писмо е писано от всички до един хора, работещи в "Дума“. Не сме кой знае какъв състав голям, но всички хора с изключение на четирима души в отпуска по болест, тях не сме ги включвали в писането на тази позиция, иначе всички останали, работещи в "Дума“ и журналисти, и страньори, тази позиция я писахме заедно. Искам да кажа, че тя е принципна позиция, защото случи се така, че наш колега написа нещо много дребно и много културно го беше написал, нашият зам.-главен редактор, написа, че е добре а има присъствен пленум, а не да са пленумите на хартия, на подписи, защото се решават важни въпроси. Това дразни някои хора. Дойдоха да ни кажат, че трябва да ни вкарат в правия път, не е ясно какъв е този прав път, и така щото правият път винаги има и пресечени улици, нали, и по тези пресечни улици също вървят хора. "Дума“ винаги е публикувала само аргументирани позиции, никога не си е позволявала да прави някакви интриги или нещо друго – това категорично е забранено при нас, и затова ни беше странно“.
По думите й всичко е твърде обидно за редакцията и разстройва работата в нея.
"Толкова години ние правим този вестник с много ясна позиция лява, с много ясни позиции по това, което се случва в държавата, и на нас да ни се налага по този начин. Разбира се, веднага започнаха да ни използват, че сме написали вече няколко колеги, нали: "Вие написахте писмото срещу Нинова“. Нищо общо няма тук писмото срещу Нинова. Трябва да кажа, че аз мисля, че някой просто подля вода и на самата Нинова. Едва ли в този момент, така си мисля, че в този момент, когато такива важни неща се решават, правителство се прави, политики се изчистват, преговоря се, някой просто подля вода на Нинова да има паралелно и скандал в "Дума“. Не мисля, че това й е необходимо. Това горе-долу се случва във вестника“, посочи Велиана Христова.
Тя подчерта, че писмото е абсолютно принципно и няма отношение дори към самата Нора Стоичкова. По думите й стана ясно, че към момента отговор на позицията няма.
Христова посочи, че ролята на медиите в сегашната политическа обстановка е да бъдат коректив на всичко, което вреди на хората.
"А ролята на слугите или аз както ги наричам "евнусите“, пазители на този или на онзи, това вече е друго нещо, и то е вредно за обществото. Затова мисля, че самата професия журналистика трябва да бъде регулирана професия. Трябва да й се обръща много повече внимание, тъй като журналистиката е и отговорност пред обществото“, каза още тя.
Велиана Христова коментира и казуса с редакцията на в-к. "Труд“, където нахлу полиция:
"Ако има журналисти, които страдат и които несправедливо страдат, те трябва да бъдат защитени. За съжаление, защитата на журналистиката е много трудна в наше време. Не само от тези случаи сега, не само при нас, при нас това не се случва за първи път, и аз нямам усещането, че някой много се беше загрижил за нас, за радиото когато се случваха и там такива неща, в телевизията имаше – по-скоро гледат сеир хората и не си дават сметка, каква вреда им нанасят ударите по журналистите“, обобщи председателят на синдикално-творческото дружество на СБЖ във вестник "Дума“.