Край на бойкота на хранителните магазини, който се провеждаше всеки четвъртък в последните пет седмици. Организаторите му посочиха, че причина за спирането е новият законопроект за веригата на доставки, който предвижда регулирани цени на 22 продукта и 50% българско производство в магазините. Какъв ще е ефектът от тези мерки и още по-важното - до какво всъщност доведоха правителствените кампании за цените през годините?

Ако законопроектът за агрохранителната верига се приеме, очакванията на земеделското министерство са цените на 22 основни стоки като хляб, месо, кайма, ориз, мляко и млечни продукти, сезонни плодове и зеленчуци да паднат с 20%. А докато чакат новите текстове да станат факт, потребителите казват, че плащат с 20% повече в магазините.

"Току що излизам, почти всичко е с 20% нагоре.

Какво може да свали цените на стоките според вас?

- Тотално спиране на пазаруването."

"Пенсиите не стигат за нищо. Ето и синът ми - с 400 лева пенсия. Как се живее, ако мен ме няма?"

"Няма начин да не се пазарува и точно там ни е слабото място на нас. Не мисля, че нещо ще се промени, даже може да стане и по-лошо, ако направят таван на надценките. Не знам как ще го регулират този пазар."

Законопроектът предвижда производителите да не продават под себестойност, преработвателите да слагат до 20% надценка, търговците на едро - до 10%, а големите търговски вериги - до 20 на сто надценка. Или - ако сега килограм овче сирене струва около 30 лева, то с влизането в сила на този закон да стане не повече от 20 лева, предаде БНТ.

Симеон Караколев, Българска аграрна камара:

"Един литър мляко излиза от фермата на 2 лева, един килограм сирене излиза от мандрата на около 14 лева, един килограм сирене в търговската верига вече се продава за около 28-30 лева. В търговската верига надценката, без да казвам каква част от нея е печалба, е над 120%. Ако се регулират надценките, овчето сирене не трябва да струва повече от 20 лева."

Адриан Николов, ИПИ:

"Хубавото е, че ще осветли натрупването на цената по цялата верига - от производителя, през прекупвача до щанда. И ще ни даде информация на кой етап се случва оскъпяването на цените. Отделно ние наистина не знаем колко е крайната търговска надценка на тези стоки - те варират вероятно от магазин до магазин, от стока до стока. И това не ни позволява да знаем какъв е крайният ефект."

Така, според него намаляване на крайните цени с 20 на сто, е по-скоро пожелание. Големият проблем според Николов обаче е изискването за 50% българска продукция в големите вериги. Преди 5 години при въвеждане на задължителни квоти за български продукти в магазините, Европейската комисия поиска България да ги премахне. Причината - това изискване нарушава свободното движение на стоки в общността. Тази мярка може да доведе до празни рафтове.

Адриан Николов, ИПИ:

"Буквалното приложение на това изискване би довело до недостиг при някои групи стоки, тъй като особено някои меса като свинското и говеждото, са в голямата си степен вносни. Ако изискваме да са повече от половината български, то най-вероятно просто свинско месо на рафта няма да има."

Симеон Караколев, Българска аграрна камара:

"Трябва да се допрецизира, тъй като голяма част от продуктите, които се опаковат и преработват в България, суровината не е българска."

Последната временна кризисна мярка беше кампанията "Достъпно за вас", която гарантираше най-изгодни цени на 50 основни хранителни продукти от малката потребителска кошница в големите магазини като мляко, месо, хляб, плодове и зеленчуци. Тя действаше от ноември 2023 до май 2024 година. Икономическото министерство тогава отчете намаление на някои стоки между 10 и 22%, но само за периода на кампанията. И още една кризисна мярка - през 2020 година беше гласувано създаването на държавното предприятие Държавна петролна компания, а три години по-късно тя беше закрита, а държавните бензиностанции не просъществуваха.

Симеон Караколев, Българска аграрна камара:

"Единствено законовите промени с дългосрочен характер се отразяват на пазара. Всичко това - като временна мярка, има временен ефект."

Адриан Николов, ИПИ:

"Очевидният паралел е, когато имаше проблем с цените на горивата, възприемаха се като много високи и тогава предложението беше за създаване на държавни бензиностанции, които да конкурират с по-ниски цени пазарните. Това не се случи."

А резултатът от първия бойкот на магазините, който беше на 13 февруари, до последния - на 13 март, е 3:2 за магазините. Данните на НАП за оборотите от миналата седмица потвърждават тенденцията за последните три бойкота - в касите на магазините влизат повече пари в деня на организираните протестни действия. За последния четвъртък, например, магазините са направили 3.5 милиона лева по-голям оборот.