Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва тържествена света литургия по повод Обрезание Господне и Васильовден. На този ден църквата почита св. Василий Велики - един от ранните християнски философи. Днес се отбелязва и народният празник Сурваки.

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница от точени кори и сирене. В нея се слагат късмет, увити около дрянови клонки, и пара. В дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завърта баницата и всеки получава парчето, което е спряло пред него.

Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.

На трапезата се слагат погача, варен "васильовски" петел, варено жито, баница с късмети (млин, тутманик, зелник). Поднася се пача, направена от главата на коледното прасе, или самата глава - сварена. Обредната погача е прясна пита, нашарена само с вилица, със сребърна пара, дрянови клонки или късмети, наречени за всеки от къщата. Приготвят се също кокошка (или пуйка), торта, мед, жито, орехи, ошав. На трапезата трябва да има също чесън и кромид лук.

Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи. По традиция на този ден се сурвака. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Характерни за този ден са маскираните сурвакари: кукери, джамали, бабугери, мечкаре, старци, сурвишкаре, станчоре и пр. Кукерите са мъже, облечени в женски дрехи, украсени с маски на животни и птици, и често силно гримирани. Появата им съвпада с периода на т. нар. Мръсни, Не кръстени дни. Такъв е и смисълът на този своеобразен мъжки карнавал - да предпази от злото, да пропъди демоните и злите сили надалече. Подготовката е дълга. Правят се не само специални маски и дрехи, но се подготвят и различни съоръжения за вдигане на шум и врява - звънци, хлопатари, железа, тенджери, гайди, кавали, тъпани. Любими персонажи са младоженец, свещеник, кум и кума, свекър и свекърва, девер и зълва. С тази "сватба" вървят циганин, мечкар и пр., които отговарят за атракциите, докато "свещеникът" извършва "венчавката". Разиграва се истински комедиен театър, понякога има и живи мечки. Съвременни организирани форми, като фестивала "Сурвакари и кукери" в Перник, поддържат този народен обичай.

Смята се, че ако нощта срещу Нова година е ясна, годината ще е здрава, ако е облачна - ще има болести. Каквото е времето на Нова година, такова ще е през целия месец.

Днес празнуват: Васил, Василка, Веселин, Веселина, Вълчо, Вeсeлa, Василен, Василена, Василий, Васка, Вълко, Васила, Васо, Васа, Васко, Васка, Весел, Ванеса, Ванина.