Когато си поставим някаква цел и тръгваме към нея, в един момент тя може да се окаже ненужна. Но важен е пътят, по който сме минали до там и той ни е научил, че тази цел не е толкова важна за нас в този момент. Това каза в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“ пътешественикът Валентин Станков.

Страстта му към пътуванията се заражда още със самото му раждане, когато майка му го е родила на задната седалка в семейната кола, пътувайки някъде из Еленския балкан: "Роден съм на пътя и той години по-късно ме извика да се върна там. Практически започнах да пътувам 2015 година. Първото ми пътуване беше до Дубай на гости на приятел. И това някак си отключи поредица от пътувания, които продължиха до 2020 година, като за този период успях да обиколя цяла Азия, голяма част от Африка и други страни по света.“

Когато пътуваш на стоп си винаги в една неизвестност, споделя още пътешественикът, никога не знаеш дали ще стигнеш закъдето си тръгнал или ще останеш на място. Но това ти дава едни такива уроци, които те карат да оставиш контрол и да се оставиш в ръцете на съдбата. И в това пътуване аз установих, че оставяйки се на това течение, винаги получаваш най-доброто накрая.“

Всички приключения, трудни, забавни моменти Валентин Станков описва в книгата си "Живот в едно пътешествие“, като в нея освен спомените от пътешествията си в различните страни, той описва и за живота му, който е свързан с диабет: "Никога не съм го възприемал диабета като някакво бреме, а като част от мене, която се е появила в живота ми за да ме научи на нещо, за да ме накара да се обърна към себе си и да се погрижа за себе си.“

"Няма формула за щастието, това е едно непрекъснато търсене и усъвършенстване на самите нас, което никога не свършва,“ разказа още пътешественикът Валентин Станков.