Планът за развитие беше внасян 4 пъти за последните 6 месеца и 3 пъти беше връщан и между това връщане, всъщност, имаше доста дискусии, съпътствани фактически с търсене на варианти и възможности. И най-много беше връщано във връзка със сектор "Енергетика“. Това заяви Валентин Николов, бивш изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". Според Николов, сега когато планът е излязал наяве, отговорите, които хората са очаквали, всъщност са предизвикали повече въпроси.



"Защо? Защото в предишния план, който беше разработен от последното правителство на ГЕРБ, нямаше примерно отделянето от БЕХ на двата преносни оператора – единият електрическият, другият газовият, защото те така и в момента, всъщност както е направена структурата на холдинга, тя е част от третия либерализационен пакет, тоест, изпълнява всички изисквания на Европейската комисия и на Европейския съюз за този пакет. И не виждам защо трябва да бъдат извадени.



И това се нарича реформа. На това отгоре да не забравяме, че БЕХ е емитент на няколко облигационни заема – като най-големият е за 1.2 млрд. евро, и фактически отделянето на активи от холдинга не знам как ще бъде обяснено на облигационерите и дали това няма да предизвиква предсрочно изискване на този облигационен заем. Тоест, да не говорим за банките посредници, които са "Сити банк“ и "Джи Пи Морган“. Аз нямам информация това да се е случило, защото все пак аз бях до декември месец включително в холдинга, и никой не е питал за плана, камо ли за мнението на банките. Така че там е много, бих казал, критична точка, защото от една страна стоят интересите на облигационерите, от друга възниква въпросът: какво налага това отделяне и дали то няма да предизвика вариант за приватизация?“, попита Николов.



На въпрос дали има ли такъв вариант за приватизация на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и на "Булгартрансгаз“, експертът коментира, че най-много са апетитите към "Булгартрансгаз“.



"Преди, ако си спомняте, когато беше образувано делото "Газ“ срещу БЕХ, имаше голям натиск за приватизация. И ние с нарочно решение на Народно събрание казахме, че "Булгартрансгаз“ няма да се приватизира, и сме готови да водим дело срещу Европейската комисия, което впоследствие извънсъдебно бе решено. Но избягахме огромния натиск за приватизация на "Булгартрансгаз“. Така че най-вероятно сега вече пак се е върнало в начално положение и услужливо нашите управляващи може би са тръгнали към тази посока на приватизация, но да видим. Няма все още огласено такова решение, но в крайна сметка те на никой не казаха, че има такива стъпки.

А иначе, има хубави неща в плана, разбира се, те са разработени преди това за възобновяема енергия, за енергийна ефективност. 1.7 млрд. евро едното, 994 млн. евро и за другото, за енергийна ефективност. Това са двата пътя за така да се каже независима енергетика, която се стремим да бъде. Но другото, което също е проблем, това са въглищните централи, там е болната тема“, обясни специалистът.

По отношение на това, каква ще бъде съдбата на въглищните централи Валентин Николов заяви, че е заложена е крайна дата, което е добре.

"Не беше както преди 2028 година, което беше вариант "А“. Обаче от друга страна, ние чуваме от Асен Василев, че той казва, че са измислили както се казва по най-философския начин да избегнат изискванията на Европейската комисия за намаляване на емисиите, като ще пускат централите само зимата. Само че ти за да пуснеш зимата, трябва да плащаш разполагаемост, тоест, да имаш работници, на които да плащаш заплатите, нищо, че нищо няма да правят, и съответно да плащаш, разбира се, за енергията, тоест, за въглищата, които ще бъдат изкопани и ще се складират на площадката.

Ако се случи смените, които няма как да спрат работа и те трябва преди да почнат да обработват открити рудници за въглища, никой не казва, как ще стане. Тази разполагаемост ще струва доста скъпо – кой ще я плати, откъде ще излязат тези пари, и най-вече ако холдингът бъде лишен от ликвидност, най-голямата ликвидност в момента се дава чрез форма на дивиденти от АЕЦ "Козлодуй“ и съответно от преносните оператори. Сега, след като те излязат, холдингът ще има ли тази ликвидност да плаща тази разполагаемост.

И това е всъщност голям въпрос, защото иначе като обещание 2038 година звучи добре – дотогава би трябвало да се влеят пари по Фонда за справедлив преход, който тепърва сега трябва да бъде пуснат, и да се вложат пари там за реформиране на регионите. И другото най-голямото предизвикателство и липсата на отговори е именно предприятието за батерии, което всъщност поглъща 10% от бюджета, който казахте – 12 милиарда. Фактически това предприятие за батерии, което не бих казал, че е кой знае колко иновативно, и ще съхранява енергия, разбира се, слава Богу, на принципа на газовия хъб, тоест, обявяват се капацитет и се кандидатства, и се обявяват търгове. Който спечели тези търгове за капацитет, съхранява енергия там.

Но да напомня, че имаме и язовир "Яденица" като проект, който струва 500, максимум 600 млн. лева, и той ще бъде много по-голяма батерия от тази, която практически е предвидена в плана за купуването на това предприятие, и всъщност може да обслужва целите Балкани във връзка с нарастването на възобновяемите източници, които трябва да се балансират. Но той не е включен в този план“, каза в заключение специалистът.

Цоня СЪБЧЕВА