В зала "Княз Александър I“ на Историческия музей е подредена изложбата "Първомартенски празници“, която отразява дейността на изследователите етнографи от Русенския музей, съобщиха от община Русе. Проучването се осъществи благодарение на проекта "Мартеници и съвременни първомартенски практики – дигитализация и споделяне“, подкрепен от Национален фонд "Култура“, Програма "Културно наследство“, Модул "Съхранение и популяризиране“, 2021. Ръководител на проекта е етнографът Искра Тодорова, а консултант е проф. д-р Николай Ненов. В проучването се включиха също и етнографите на русенския музей Десислава Тихолова, Биляна Тодорова и д-р Стефана Йорова.

Експозицията обособява няколко тематични групи, които се фокусират върху отбелязването на Първи март в миналото и съвременността. Именно вторият аспект от проекта носи съществен принос, тъй като малцина изследователи у нас проследяват процесите, свързани с развитието на мартениците и мартенската обредност, както и на празничността като цяло. Размяната на мартеници е продукт на Модерността, а не е наследено от традиционната фолклорна култура.

Първи март или Баба Марта е сред най-обичаните празници в съвременността, а мартеницата е възприемана като един от символите на националната ни идентичност. При актуализиране на празника повечето традиционни елементи в него отпадат, но носенето на мартеница остава и до днес белег за българско културно самосъзнание.

През 2017 г. елементът "Мартеница", обвързан с първомартенски културни практики, е вписан като мултинационална номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония в Представителен списък на Юнеско за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.

Първи март е свързан с прехода от зима към пролет и пробуждането на природата за нов живот. В миналото този период е изпълнен с обрeдни практики за предпазване на човека и общността. Част от тях са свързани с образа на Баба Марта и нейния непостоянен характер – жените изнасят червена тъкан навън преди изгрев слънце, за да се усмихне старицата, старите баби не излизат от вкъщи, за да не я разсърдят, не се слагат черни съдове на огъня, за да няма болести по житото.

Магичната функция на мартеницата е свързана със силата да предпазва от негативни влияния, да осигурява здраве и късмет. Мартеницата не се разменя и не се подарява. Носи се до идването на първите щъркели и лястовици. След това се връзва на плодно дръвче или се затиска под камък и с нея се гадае бъдещото плодородие.

Европейското културно влияние обогатява съществуващата празнична система с нови форми на общуване. В средите на българския елит започват да се разменят мартеници, както и картички с празнични поздравления, известни и като "честитки". С помощта на литературата образът на Баба Марта се променя – тя "събужда“ природата, връзва мартенички на децата, оформя се представата за добронамерена старица с весел нрав.

Социалистическа идеология също обвързва празника с пролетта и обновлението на природата. Модата при мартениците се обогатява – успоредно със съществуващите мартеници-брошки с птици, цветя, символи на късмета се появяват детски мартеници с приказни, анимационни герои или играчки. Като моден аксесоар мартениците се превръщат в обект на приложно изкуство.

След средата на ХХ в. формите на първомартенска празничност стават неделима част от обучението в наследство и присъстват в програмите на детски градини, училища, центрове за работа с деца, читалища. Появата на персонажа Баба Марта и раздаването на мартеници с благопожелание за здраве се осмисля като традиция от нов тип и присъства задължително в публичната празничност.

В началото на ХХІ век нараства интересът към по-архаични модели на мартеници и използването на естествени материали – вълна, памук, мъниста, бобени зърна, кост. Мартениците се изработват в музейни ателиета, съхраняват се в музейните фондове, участват в различни тематични експозиции, включени са в празничните програми на различни общини с множество конкурси – за автентичност, оригиналност, атрактивност, големина. Инициативата "Посади си мартеница" на Екомузей с аквариум в Русе предложи на децата фигури на мамут, корморан, бухал и пеликан от ръчно приготвена хартия със семена на пролетни цветя. В други градове стават актуални така наречените живи мартеници – организирани от учениците в съответния град и представящи символи на пролетта или на местното архитектурно наследство. Има и мартеници, които се борят за рекорд в "Гинес“.

Изложбата "Първомартенски празници“ илюстрира всеки от описаните процеси, които изследователите са проследили и удостоверили. В изложбата се представят четири кратки филма за начини на създаване на мартеници, достъпни и на Ютюб канала на Русенския музей.