През 2022 г. правителството на четворната коалиция в лицето на министъра на културата Атанас Атанасов спря целевото държавно финансиране на няколко приоритетни обекти в България с огромно значение за развитие на културния туризъм. Това съобщи проф. Николай Овчаров. Става дума за римската провинциална столица Рациария край Видин, праисторическия култов център "Солниците" край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич, античния и средновековен град Мисионис край Търговище. и скалния град Перперикон в Източните Родопи.

Така тези археологически обекти в Северна и Южна България, които трябва да бъдат стожери в развитието на икономиката на своите райони, през тази година ще буренясват или ще се разкриват с малкото средства, отпуснати от съответните общини според техните възможности. С това на практика се зачерква самата идея за културно-исторически туризъм у нас. Защото, за да изградят такъв в съседни Турция и Гърция, тези държави наливат милиони и милиарди в разкриването и експонирането на огромни антични и средновековни градове като Атина, Ефес, Коринт, Мистра и др.

И все пак, с огромното усилие на общините и археолозите, година 2022 няма да е "нулева“! И с мъка отделените от оскъдните общинските бюджети средства за проучване на зарязаните от държавата изключително важни археологически обекти няма да отидат напразно! На Перперикон вече е разкрит нов забележителен древен храм, чиито зидове са запазени почти до 3 м височина. Не остава назад и Мисионис, който с основание бе назован от журналистите "Северен Перперикон“.

През V-VI в. на намиращия се на 7 км от Търговище хълм се развива цветущ в икономическо отношение град, за който с възхищение пише през XI в. арабският географ Ал-Идриси. Мащабните разкопки от последните две години разкриват невероятната картина на обществени и жилищни сгради, улици и площади. Особено място заемат няколкото огромни базилики, показващи Мисионис като голям християнски център, седалище на важни епископи.

Това заключение е подкрепено безапелационно още в първите дни на тазгодишната археологическа кампания, започната със скромните, но дадени от сърце средства на община Търговище. Сред откритите десетки находки блесна уникален медалион с изображения на светци. След почистването от химиците-реставратори, от пред нас се появи уникално произведение на византийското приложно изкуство.

Става дума за двустранен медалион от сребро с висока проба, като от двете страни са оформени прекрасни бюстове на светци. Внимателното наблюдение показва, че това са предводителят на Христовото воинство, Архангел Михаил, и светецът Спиридон – велик чудотворец и покровител на занаятчиите. Много е важно, че медалионът има сребърни халкички за окачване, а от двете страни са запазени също сребърни висулки – част от масивна сребърна верига-огърлие за окачване на врата.

Съществуващите аналогии показват, че без съмнение става дума за най-високо произведение на византийското приложно изкуство, изпълнено вероятно в ателиетата на столицата Константинопол. Всички стилови и иконографски белези насочват към периода XI-XII в. Отново тези паралели категорично свидетелстват, че някога на предната страна на сребърната верига-огърлие е висял сребърен и вероятно позлатен масивен епископски кръст-реликварий (т. нар. енколпион). В него били съхранявани мощи на светци и частици от Светия кръст.

Днес самият енколпион не е запазен, но обликът му може да бъде възстановен въз основа на съществуващите примери. Откритият при разкопките сребърен медалион е представлявал декоративната закопчалка на веригата, на която върху гърдите на архиерея е висял кръстът-реликварий. Медалионът-закопчалка се е намирал точно на срещуположната страна – върху задната част на врата на свещеника. Аналогиите със съвременното богослужебно одеяние показват, че тази художествено изработена закопчалка е върху дрехата и е видна от богомолците по време на служението в храма.

А как е изглеждал самият енколпион може да се вид от намерения преди няколко години отново на Мисионис оловен кръст-реликварий с изображението на Христос, така почитания тук апостол Андрей Първозвани, и други светци. В този случай той е направен от олово, но след почистването металът блесна като сребро.

И още един забележителен факт! И двете страни на новооткрития сребърен медалион са изключително силно изтрити от досега си с епископските одежди. Това означава, че сребърният епископски енколпион е носен дълго време, може би столетия. А при това положение най-вероятно прекрасното произведение да е било използвано и през XIII в., когато Мисионис процъфтява като важен център на Второто българско царство на пътя между столицата Търновград и най-голямото пристанище Варна. Съвсем не е изключено тази епископска принадлежност да е била унищожена от османските завоеватели на града, които завладели го след тежка обсада в края на XIV в.