Кои са зоните със сеизмологичен риск в България? 

Коментар на рисковете при такова явление дава ръководителят департамент "Сеизмология и физично инженерство" към БАН доц. Пламена Райкова. 

В четвъртък в района на София се усети трус с магнитуд от 3.1 по Рихтер. А в края на март имаше 32 слаби земетресения в района на Девин.

"Няма как да прогнозираме и да кажем, че тази поредица, която се е случила, ще бъде предвестник на нещо по силно", обясни доцентът пред NOVA. 

Ръководителят департамент "Сеизмология и физично инженерство" съобщи, че през последната година се разработват сеизмични сценарии за територията на България.

"Това са изследвания на базата на историческа сеизмичност и източници, които предизвикват земетресенията в определени зони. За някои от градовете вече са изготвени такъв тип сценарии", допълни тя. 

"За хората остава да бъдат подготвени как да реагират при самото събитие и след него. Но не и преди това", каза доц. Райкова и отбеляза, че е важно да няма паника. 

"Най-важно е хората да бъдат спокойни. Трябва да се изчака да премине основното земетресение, защото ако то е по-силно, вероятно ще има и последващи вторични трусове.

Не трябва да има паника, да не се тича по стълбите, защото всички знаем това са едни от най-уязвимите места в сградите. Трябва да се застане на място, където няма да бъдем затиснати или затрупани", посочи доцентът. 

В страната ни има пет сеизмични зони.

"По-големите са като започнем от Крупник и Кресна в района на Благоевград, Софийска сеизмогенна зона, Шабла, Маришката зона част от Пловдив, Рило-Родопската и Горнооряховската зона", подчерта тя и добави, че по-силните трусове са между месеците март и септември.