Най-голяма потребност от размествания има в учебните програми по български език и литература. След това се нареждат математика и география и икономика. Това става ясно от приключилия преглед на всички програми по общообразователните предмети от I до X клас. Това съобщиха от пресцентъра на МОН.

В него са взети предвид мненията на работни групи с участието на 210 учители и резултатите от три специално организирани допитвания – от анкети сред преподавателите и сред учениците от III до X клас, в които се включиха съответно почти 18 000 педагози от цялата страна и 5200 деца и младежи, както и от социологическо проучване сред родители и деца, проведено от Центъра за обществени и политически изследвания "Галъп интернешънъл Болкан“. Отчетени са също резултати от изследвания на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование от 2018-2020 г. за степента на придобиване на ключови умения по история и цивилизации и география и икономика в прогимназията и по природни науки в първия гимназиален етап (VIII-X клас). Включени са и изводите от националните външни оценявания в IV, VII и X клас.

Общо 12 са предложенията за промени в учебните програми по български език и литература. Те предвиждат предимно разместване на теми между класовете. Предлага се например миналите глаголни времена, причастията, наречията и предлозите да се преместят от V в VI клас, а по-леките теми, свързани с местоименията, с еднородните части в простото изречение, с активната и пасивната лексика, с паронимите, с писането на резюме и на делово писмо да слязат в по-долни класове или в прогимназията. Има идея извършването на морфемен анализ да не се включва в общообразователната подготовка, а по него да се работи в разширената. По литература предложенията са две – Вазовите "Левски“ от "Епопея на забравените“ и "Под игото“ да се преместят от Х в IX клас, а "Моето семейство и други животни“ (Даръл) да не се изучава в задължителните учебни часове. Тези промени няма да утежнят учебната програма в нито един клас.

Най-много са темите по математика, които са предложени за преместване в по-горен клас или в разширената подготовка. Такива са например Еднаквости в равнината, Класическа вероятност, Елементи на стереометрията. Според учителите за кредит, рента и квартил трябва да се учи в разширената или в профилираната подготовка.

Предлага се изчисляването на проста лихва, което сега се учи в V клас, да се преподава две години по-късно, а уменията за построяване на успоредник и на триъгълник по различни дадени елементи да се изискват от седмокласниците в разширената подготовка, а не от всички. Ще се обсъжда също преместването в следващ клас на понятията полуравнина и контур на полуравнина.

Не е необходимо всички петокласници да могат да се ориентират с компас и да изчисляват средната гъстота на населението, смятат учителите. Предлага се тези умения да се усвояват в разширената подготовка по география и икономика заедно с понятия като Лавразия, Гондвана, полезни изкопаеми, атмосферно налягане, приливи и отливи, кръгова диаграма. Друга идея е в по-горен клас да се учат определянето на географски координати по глобус и по карта и изчисляването на действителни разстояния с помощта на числен мащаб, както и понятията градусна мрежа, географска ширина и дължина.

Има предложение за облекчаване на програмата по география и икономика и в първи гимназиален етап. Ще се мисли дали понятия като президент, високоразвити и развиващи се страни, енергийна ефективност, Европейски парламент, Европейска комисия, които сега се учат в IX клас, да се извадят от учебната програма по този предмет, защото се усвояват в хода на обучението по-рано и/или през други учебни предмети. Същото се отнася и за изучаваните в Х клас понятия като произход на релеф, произход на полезни изкопаеми и др.

Най-малко промени се предлагат в учебните програми на началните класове. Те засягат само програмите по физическо възпитание и спорт и по музика.

Предложенията за промени в учебните програми ще бъдат разгледани от работни групи с участието на учители, методици и психолози. В обсъжданията ще участват също номинирани от съответната институция представители на министерствата на здравеопазването, на околната среда и водите, на културата, на младежта и спорта, на електронното управление и на иновациите и растежа. Ще бъдат взети предвид и становищата на неправителствени организации, които работят в сферата на образованието. Евентуалните промени в учебните програми ще бъдат предложени за обществено обсъждане в края на октомври т.г.